Измина близо година от мача, след който в центъра на столицата някакви случайни юнаци от Уелс ни биха и националният тим цопна на дъното на класирането в своята квалификационна група за Европейско първенство. Голям срам брахме тогава.

Сега, за около 10 месеца след назначението на Любо Пенев за национален селекционер, най-важното е, че срамът изчезна. Нямаме и загуба в изиграните досега световни квалификации. Любо Пенев каза, че "ще отлепи ютията от дъното" и го направи. На хоризонта изгря надежда, феновете пак дерат гърла за националите.

До Бразилия няма да стигнем, но поне има защо пак да гледаме нашите футболисти в националния и да им стискаме палци. Защото миналата година май бяхме спрели и това да правим, заради онзи срамен мач срещу Уелс. Явно сега селекционерът е започнал да прави отбор.

Очевидно е, че преди не сме имали такъв. Имали сме "каляски и принцове" и коне, но не сме имали отбор. Само за година положението е вече друго. Това се искаше... Както каза вратарят Михайлов - "на всеки му беше гадно да го псуват 50-100 човека, сега нещата се променят."

Ясно е, че сме много далеч от Бразилия. Зле сме с някои тънкости в тактиката. Правят се безумни нарушения срещу противникови играчи, в различни точки на игрището и то точно там, където е напълно излишно да се прави нарушение. На друго не сме научени.

Показват ни естествено картони, но ние се сърдим, ръкомахаме и псуваме и ни показват още картони. Те като се натрупат, изтърпяваме наказание, а треньорът се чуди кого до сменя и как да върти състава, за да оцелее отборът.

Всички обаче се борят здраво. Докато останат без дъх и, както се казва, до последна капка кръв. И се подсигуряват. Когато другарчето сбърка, има кой да тича, за да му помогне. И това се прави без да се ръкомаха срещу грешника и без някой да се прави на велик и да дава акъл.

А иначе трудно изнасяме топката, защото толкова си можем. Или изритваме кълбото безцелно напред, или го губим лесно някъде в центъра, откъдето се надига поредната вълна в нападение за съперника и ние треперим. Явно няма как да правим други по-различни неща. Няма много време за учене, а и програмата на квалификациите до края е вече трудна.

В началото имахме три домакинства, а после като гости на тези три отбора едва ли можем да спечелим мач, защото само с "окопна битка" трудно можеш да биеш. А и не можем да вкарваме. Когато създаваш малко положения, трябва да вкараш поне едно. Особено когато си на метър пред голлинията, без значение дали е вдигната засада или не.

Преди време сред националите имаше един-двама, които като футболисти притежават бляскави качества. Но тях Пенев явно е решил да не ги вика повече и преценката му сякаш е точна. Защото тези тук май не искат да играят заедно с онези там. Сега в отбора повечето са дялкани от един калъп. Той е от сорта Много "боец" и малко "футболист" - "На този етап това е, което сме могли да постигнем" – каза Любослав Пенев и всички са съгласни.

Никой не се сърди и най-важното, вече никой не го е срам да гледа какво правят нашите на терена. Защото Любо Пенев каза и направи може би най-необходимото. Каза, че не иска от футболистите да правят това, което не могат. Но направи така, че да ги накара да започнат да правят отбор.

Те пък взеха, че започнаха да не падат. И нас не ни е срам да ги гледаме. И пак започнахме да им стискаме палци. Силно. Надеждата се върна. Кой знае какво може да стане до 2014 година. До Бразилия няма да стигнем. Но това са реалностите. Важното е, че националите наистина се отдалечават от дъното. Да тънеш там си беше срамно.


АВТОР: Георги Попвасилев