Историята на най-популярната отборна игра – футбола, познава десетки значими треньори и мениджъри. Безспорно сред тях е и Сър Алекс Фъргюсън. Шотландецът, който започва мениджърската си кариера през 1974 година в скромния тим на Източен Стърлингшайър, направи Манчестър Юнайтед един от най-големите футболни клубове в последните две десетилетия. Той постигна и една от своите две цели, споделяни неколкократно пред медиите, а именно да задмине Ливърпул по спечелени титли в първенството на Англия. Всъщност това не се оказа особено трудно, предвид състоянието на мърсисайдци в този период. Случайно или не другата голяма цел на Фъргюсън също е свързана с големия съперник на Юнайтед. Желанието на мениджъра е да подобри и постижението на Ливърпул от пет спечелени трофея в турнира за Купата на европейските шампиони и Шампионската лига.

До преди по-малко от 5 години шансовете това да се случи бяха напълно реални. „Червените дяволи” разполагаха с един от двамата най-добри играчи в света в момента, Кристиано Роналдо, и с класен вратар като Едвин Ван Дер Сар. Райън Гигс и Поул Скоулс все още бяха на нормална футболна възраст, а Уейн Рууни тепърва се утвърждаваше като основен играч. Юнайтед играеше добър футбол, който му носеше успехи, както на Острова, така и на Континента.

След последната спечелена Шампионска лига на стадион „Лужники” в Москва (благодарение на „умението” на Джон Тери да изпълнява дузпа) „червените дяволи” стигнаха до още два финала в турнира. Те обаче бяха катастрофално загубени от Барселона. Катастрофално не като резултат, а като игра. Но дори това бе забравено и червената част на Манчестър продължи напред, с увереността, че в близко бъдеще отборът отново ще застане на европейския връх.

Ситуацията в Манчестър Юнайтед към ден днешен обаче е много по-различна от мечтите на десетките милиони привърженици на отбора по целия свят. Кристиано Роналдо продължава да бележи, но с друг клуб в друга страна, Реал (Мадрид). Едвин Ван Дер Сар прекрати своята кариера, а за негов заместник бе взет Давид Де Хеа. Вратар с безспорни качества...и никаква представа за стила на английския футбол. Но с упоритост в тренировките и най-вече във фитнеса, Де Хеа има потенциала да се превърне в незаменим играч за своя тим. Райън Гигс продължава да блести с гениалните си отигравания, но каквато и физическа форма да поддържа, всеки човек на 38 години няма същата енергия и сила в краката, каквато в младостта си. Неотдавна Сър Алекс заяви категорично, че отборът няма нужда от нови играчи в центъра на полузащитата. Седмица по-късно той привика на помощ друг ветеран, Пол Скоулс, който случайно или не играе именно там. В края на миналия сезон Скоулс окачи обувките от външната страна на вратата на съблекалнята.

Шест месеца по-късно той отново е футболист на „червените дяволи” и продължава да намира място в титулярния състав. В това няма нищо лошо, но Юнайтед не е отбор, който просто запълва дупките в състава си, привиквайки един от ветераните си. Това е присъщо на много отбори в Чемпиъншип, но не и на 19-кратния шампион на Англия. А какво да кажем за Уейн Рууни? В момента юношата на Евертън е поел почти цялата отговорност върху себе си, при липсата на лидери на терена като Рио Фърдинанд и Неманя Видич. Това няма как да не влияе и върху играта на Рууни, който вече рядко може да видим да изрази бурно радостта си след свое попадение. А той се нуждае точно от това - енергия, желание за игра и по-малко напрежение.

Ако погледнем класирането във Висшата лига, тезата, че Юнайтед е в криза веднага може да бъде отхвърлена. Но всеки фен на „червените дяволи” знае, че кризата е факт, както в играта на отбора, така и в клубната организация. Но дали Юнайтед преминава през поредния си труден период или е време за радикални промени, които да задържат отбора сред най-добрите клубове в Европа? Сред запалянковците на „червените дяволи” има привърженици и на двете мнения.

Въпреки гения и величието на Сър Алекс Фъргюсън, все по-често в мачовете си личат и грешно взетите треньорски решения. Лесна разгадаемост на тактиката, никакво разнообразие в играта и най-вече неправилна селекция.  Отборът има голяма нужда от освежаване на халфовата линия, в която Скоулс и Карик трудно могат да изненадат своите противници. Андерсон и Том Клевърли са играчи, които все още имат място в състава, но бразилецът не е онзи офанзивен халф, който познавахме от дните му в Порто. Клевърли пък все още е млад футболист, за когото най-важното в момента е да се опази от контузиите, които не му позволяват да играе редовно през настоящия сезон. И въпреки дупката в центъра на полузащитата, която трябва да бъде запълнена, за поредна година играч на тази позиция не бе привлечен.

В защита ситуацията не е по-добра, а дори напротив. Проблемите на Рио Фърдинанд с гърба вече не му позволяват да бъде основен играч, а Неманя Видич надали ще успее да върне формата си след контузията. Възрастта на Патрис Евра също не предвещава още много години на терена. Макар да е налаган като титуляр вече втора година, Джони Еванс определено няма класата за отбор като Манчестър Юнайтед,  а изявите на Крис Смолинг и Фил Джоунс все още са непостоянни. Близнаците Фабио и Рафаел пък определено се оказаха голямо разочарование, като стилът им на игра много повече допада на бразилския футбол, отколкото на британския.

Единствено атаката на отбора за момента изглежда добре при наличието на Рууни, Ернандес, Уелбек, Йънг и Нани, но продажбата на един от тях в близко бъдеще е напълно възможна.

В последно време медиите рядко обръщат внимание на може би най-притеснителния факт, а именно ситуацията във футболната академия на клуба – една от най-добрите в целия свят, произвела половината от онзи знаменит тим, който спечели требъл през сезон 1998/1999 година. През зимния трансферен прозорец отбора напусна един от най-големите таланти в школата, Равел Морисън, който премина в Уест Хем, заради неясното бъдеще в състава начертано от треньорския щаб на Юнайтед. Друга от звездите в школата, централният полузащитник Пол Погба, също е на път да се раздели с клуба, като спекулациите го пращат в италианския гранд Ювентус от лятото. Според информации, Погба вече тренира самостоятелно по нареждане на Фъргюсън, който е бесен от случващото се.

Нормално е при липсата на добра игра, резултати, слаба селекция и организационни проблеми в школата, всеки мениджър във Висшата лига, а и в повечето топ първенства, да напусне поста си. Пресен пример е Андре Вилаш Боаш. Може би е време след толкова години на успехи, от треньорския пост на „Олд Трафорд” да слезе и геният Сър Алекс. Може би на Манчетсър Юнайтед е нужен нов мениджър, с близък характер до този на Фъргюсън, но с нови идеи и виждания за играта, каквито всеки отбор в днешно време трябва да има, за да не изостава от съперниците си.

Смяната на Фъргюсън обаче може и да бъде пагубна за „червените дяволи”, ако неговият заместник се окаже недостатъчно добър за поста. Шотландецът е част от всичко, случило се в клуба в последните 20 години и въпреки че често чуваме как „Клубът е вечен, а треньорът временен”, при Фъргюсън нещата не стоят точно така.

Без значение какво, в Юнайтед нещо трябва да се промени, и то бързо. Защото иначе е възможно клубът да бъде сполетян от съдбата на Ливърпул, който трудно се добира до местата, даващи право на участие в европейските клубни турнири. Все някой ден Фъргюсън ще се оттегли от мениджърския пост, но може би този момент е точно сега, когато Юнайтед страда и може да бъде намерено обяснение за излизането му от клуба. В днешно време привържениците искат титли, купи и медали, а след като носиш името Манчестър Юнайтед, това става задължително. Но със сегашната организация в клуба и отбор на терена, шансовете за трофеи в бъдеще са илюзорни!

 

Автор: Никола Кацаров