Колкото повече дни минават ,толкова повече недоумение буди безпрецедентното решение на ВК Левски Волей да не играе срещу ЦСКА в решителния трети полуфинален мач. Още по-странно пък е продължаващото мълчание на ръководителите на волейболната федерация. Мълчат гузно. Казват ,че мълчанието е злато и сигурно това е принципът, който следват Данчо Лазаров и хората му. Така както си мълчат обаче, така и продължават да съсипват един от най-успешните ни спортове. Заради безумните им действия от година на година, женското ни първенство все повече се маргинализира. Това, което се случва този сезон е най-голямото падение.
Слаби отбори, мижави селекции, никакво финансиране и по-скоро девически отколкото женски състави. Играта от двете страни на мрежата по-скоро прилича на народна топка, отколкото на волейбол. И на фона на всичко това Левски Волей с безпрецедентното си решение съвсем досъсипа реномето на този спорт. Направиха така, че една нагла лъжа да бъде последвана от действие, опорочаващо целия смисъл на спорта - да има игра, да има противопоставяне, надиграване и в крайна сметка по-добрият да победи.
"Сините" излъгаха, че залата им е заета в неделя вечер и не могат да играят срещу ЦСКА. И когато най-елементарна проверка с камера в зала "Сиконко" разкри измамата, последва безпрецедентно тъпото решение мач да няма въобще с мотива, че той щял да бъде опорочен, а усилията на волейболистките обезценени, заради разобличеното лъжовно действие на "синята" управа. Подобно потъпкване на спортни ценности е пагубно. Но какво можем да очакваме, когато този спорт и в частност синия клуб в момента се ръководят от хора, за които спортът е всичко друго само не любов и страст? Лошото е, че дори и не е бизнес, защото просто не се прави така.
И какво последва? Едно голямо нищо! Оказа се, че правилниците на Националната волейболна лига, която администрира първенството, не предвиждат наказание за клуб, проявил подобно своеволие. Създаден е опасен прецедент във всяка следващата ситуация същият този или друг клуб, който реши, че изходът от даден мач му изглежда предизвестен или просто не му се пътува до друг град, или Бог знае каква друга глупост му хрумне, да се откаже да играе и това действие да остане безнаказано.
Съвсем дуга тема е как точно се лицензират клубовете, какви са изискванията към залите им, как точно и за какво се използват спортните съоръжения и т.н и т.н. Лошото е, че колкото повече логични въпроси се задават в този посока, толкова по-безперспективна изглежда ситуацията за спорта у нас.
AВТОР: Петър Бакърджиев
