* На западния фронт нищо ново – от великия Ерих Мария Ремарк
Без съмнение Байерн - Челси е един от най-малко очакваните финалите в Шампионската лига. Най-вече заради присъствието на лондончани в него, които обаче си заслужиха напълно мястото там след отстраняването на Барселона.
Това, което направи Байерн срещу Реал пък едва ли може да се определи като някаква сензация. Напротив, баварците отново показаха до болка познатия факт, че винаги са пределно концентрирани в най-важните си мачове. Срещу Реал на "Сантяго Бернабеу" имаше един отбор в червено, а не няколко звезди, които сами се опитват да решат мача.
Нито един от футболистите на Юп Хайкенс не загуби присъствие на духа при негативното начало на двубоя. Напротив. Всеки един от тях знаеше и чувстваше какво трябва да направи, за да се достигне до финала в Мюнхен. Това бе нещото, което липсваше на Реал. Кралския клуб подходи високомерно към Байерн, при 2:0 по лицата на футболистите имаше снизходителни усмивки, погледите показваха че разгрома предстои...Тези моменти предвестиха изхода на срещата.
Тази увереност коства титлата. Но помогна дори и духа на миналото, призован от почитателите на Реал... Специалния се размина с третата си купа, разбира се, едва ли за дълго... Байерн заслужи мястото си в Мюнхен. Независимо от критиките към съдийството, които имаше и от двата лагера, германския колос просто игра по-добре от Реал. И в двата мача.
Странно е как играчи като Бадщубер, Пранич и Контенто получават шанс да вдигнат трофея, докато Кристиано Роналдо, Меси, Кака, Шави и Иниеста гледат отстрани. Но това футбола. Нищо не е свършило. Просто поредната битката между два гиганта в историята на тази игра бе спечелена от Байерн. На западния фронт нищо ново. Поне засега...
Автор: Васил Делов
