Покрай нестихващите коментари в световната преса за подписания от Гуардиола договор с Байерн (Мюнхен) от лятото, главният редактор на едно философско списание в Германия - Волфрам Айленбергер, взриви дискусиите със своята теза, че тактиката на Гуардиола е образец за феминизацията на футбола и абсолютната доминация на „женското начало” във футболната тактика.
Проповядваният от Пеп Гуардиола начин на игра е отстъпление от типично „мъжките” черти на футболната игра, твърди философът. Той се обосновава с това, че успехите в тактическо и игрово отношение под ръководството на Гуардиола в Барселона, се базират на факта, че в играта се дава предимство на други фактори за сметка на типично „мъжки” естетически критерии като доминация, физика, борба, егоизъм и пробивност. Като доказателство за своята теза, философът Айленбергер обръща внимание на факта, че Гуардиола изгони от Барселона типични централни нападатели като Ибрахимович и Ето’О. В тази връзка той смята, че в бъдеще Байерн ще се раздели със своите нападатели Гомес и Манджукич, които не пасват на стила на игра, проповядван от Гуардиола.
За Пеп са по-важни кодираните като типично „женски” послания: комуникация, колективност, креативност, проповядвани на игрището от футболисти с андрогинен тип на своята физика , като Иниеста, Шави и Меси. Няма друго тактическо указание на Гуардиола, което да е по- голямо доказателство за тезата на философа, от искането му при корнер топката да не се центрира пред противниковата врата, а да се предпочита късото изпълнение и последващата комбинативност. Целта на това, което се демонстрира винаги на терена, на практика е едно непрекъснато разиграване на топката и съперника, с привиден отказ от пенетрация и завършващ удар, което омайва противника и го оплита по „женски” в мрежите на водения от Гуардиола отбор.
В свое интервю след статията си, философът Айленбергер бе принуден да отразява плоски и просташки нападки срещу тълкуванието, че той е приписал на Гуардиола хомосексуални наклонности. Така той опита да се защити от хомофобски нападки срещу него, като каза обаче, че в съвременната философия една от основните дискусии е свързана с края на „мъжкото начало” във всички сфери на съвременния свят. След като оплождането по изкуствен път вече е възможно, то „мъжкото начало” наистина има затихващи функции, твърдят някои философски течения. Включително и във футболната тактика, твърди Айленбергер.
Философът обаче завършва своите послания с твърдението, че тази специфична футболна тактика на Гуардиола е преминала своя зенит още през 2011 година, когато Барселона разпиля на финала в Шампионската лига Манчестър Юнайтед. Съвършено копие на тази тактика е победата на женския национален отбор на Япония на световното първенство за жени през същата година. С този стил на игра японките са успели да се справят с превъзхождащи ги във физическо отношение отбори на САЩ и Германия, които са изповядвали „мъжкото начало” във своя начин на игра. Така през 2011 година феминизацията на футбола достига своя апогей и бележи края на „мъжкото начало” във футболната тактика.
Като логично следствие на това твърдение следва и прогнозата на Айленбергер, че с привличането на Гуардиола на треньорския пост Байерн е закупил един „презрял плод”, който няма да вирее дълго в Мюнхен.
Едно е ясно - еуфорията от привличането на Гуардиола в Байерн и огромните очаквания, които вече се свързват с неговата бъдеща работа по немските терени, ще го засипят с огромен товар, който май по-трудно ще бъде носен на крехките плещи на „женското начало” във съвременния свят и във футболната тактика.
Автор: Георги ПОПВАСИЛЕВ
