Всеки един сезон във футболното ни първенство в последните години има своя мач или поредица мачове, за които хората, говорят значително повече от обичайните ден-два. Уви, това не са някакви дербита, в които може да се види красив футбол, а по-скоро махленски свади и грозни сцени, които отдавна отсъстват от европейските стадиони.
Или в по скоро от тези в Западна Европа. Неща като погромът на стадиона в Мездра, съпътстващ мача Локомотив – ЦСКА, мутренските действия на хора от управлението на червения клуб, а от миналата седмица и грозният бой между футболистите на Литекс и Левски. Човек дълго може да се чуди какво толкова имаше да си делят играчите на два от водещите ни тимове.
Това са хората, които трябва да дават пример на по-младите състезатели, на децата край страничната линия, които гонят топките, на всички онези, за които се надяваме, че ще станат новите Стоичков, Балъков, Лечков или Бербатов. Всички тези момчета гледаха смешния екшън на стадиона в Ловеч, който ни накара напълно да забравим за показаното от двата отбора през първите 30 минути на срещата.
А този половин час всъщност не беше толкова слаб. Напротив, преди да започнат шамарите, футболът беше доста добър. Зрителите видяха нещо по-различно и нещо смислено. Но то продължи точно 30 минути. Жалко е, защото Литекс и Левски наистина са два от най-добрите ни отбори, те представляват лицето на футбола ни. В унисон с всичко това е и съдийството.
Във футболния съюз останаха доволни от видяното и наказание за Станислав Тодоров не последва. Съдийският наблюдател обяви, че реферът нямал повод да прекрати мача – в смисъл всичко това е нормално?! Какъв тогава е критерият, по който се преценява дали един мач може да бъде прекратен или не. Липсваха кандидати за червени картони или всичко бе в рамките на нормалния бой?!
В крайна сметка и този мач остава сред онези, за които се говори по-дълго от обичайните ден-два. Лошото е, че взе да ни става навик и вече дори и не се оплакваме от това, което гледаме, от това, което се нарича български футбол.
