В разгара на лятото втората по популярност спортна игра у нас като че ли не съществува. Или поне липсва български адрес. В Европа клубовете правят селекция като бесни. НБА се тресе от локаут, a новините отвъд океана са всекидневни. Големите американски звезди са на азиатски турнета и всекидневно ни заливат кадри от срещите им с хиляди деца в Далечния изток. Същите тези деца, които само след няколко години ще бъдат бъдещите световни баскетзвезди.
У нас e пълно баскетболно мъртвило. Този спорт сякаш не съществува. А само след месец националният ни отбор за мъже ще играе на eвропейското първенство в Литва. Селекцията на България вече втора седмица е на тренировъчен лагер в Самоков. Баскетболистите ни тренират старателно, но май никой не се вълнува от това. За сметка на това нелепите футболни трансфери и още по-комични контроли на отборите ни са по първите страници на вестниците и водещи информации на интернет и електронните медии. Победите над незнайни герой в евротурнирите се приемат като грандиозни успехи.
Цяло лято заслужено Матей Казийски, Владимир Николов и Радостин Стойчев са в центъра на цялото внимание. Волейболистите ни са всеобщи любимци и напълно нормално. С поведението си и резултатите на терена напълно го заслужават. Само ,че има и още нещо. Волейболната общественост успява сама да генерира интерес около себе си. А в баскетбола е пълна скръб.
Констатирам го с най-голямо съжаление, заради нескритите ми симпатии към този спорт. Клубовете ни сякаш не съществуват. Само от време на време някой изпищи, че пак е останал без пари. Гръмките анонси от шампиона Лукойл Академик си останаха само на думи. Нито ще има мач с Барселона, нито отборът ще играе в квалификациите на Евролигата, дори не получи директно място в Еврокъп и ще трябва да мине през пресявки. Нещо, което миналата година не успя срещу Арис. Разбрахме, че треньорът Арсич остава, но нищо повече.
В Левски е пълно затишие. Няма селекция, няма гръмки закани за детрониране на шампиона. Дори и свръх активния Тити Папазов готви манджи по телевизията и не говори за баскетбол. Него пък напълно го разбирам. Той е повече от 50 процента от интереса към баскетбола у нас. Но сам да носи медийно този спорт дори и на него не му е по силите. Другите клубове никакви ги няма.
Женският баскетбол също е в миманса. Някой ще си каже, че в събота идва общо събрание на федерацията, ще се избира президент, ще бъде интересно. Ще има новини. Голяма заблуда. В баскетбола ни е толкова безидейно и инициативно, че дори двама свестни кандидати за поста не успяха да намерят. Нещо повече – безсилието е толкова голямо, че ще обединяват безпрецедентно постовете на президент и изпълнителен директор.
Ако очаквате някаква голяма битка за мегапозицията не сте познали. Името на човека се знае отдавна Георги Глушков. Голям баскетболист, добър човек, но на баскетбола му трябва мениджър. На баскетбола му трябва силен рестарт и мощен взрив, иначе отива в миманса със страшна сила.
