Както обикновено пак се "изпуснахме" и една свършена-недовършена работа отново ни вкара в комичните рубрики на глобалните медии. И сега постфактум започнаха едни оправдания, уточнения, пренареждания, промени...

Кому бе нужно да оплита анкетата "Футболист на годината" с майтапчиите и хейтърите в Интернет? Какво целеше онародностяването" на номинациите? Защо се въведе ограничение от само 20 футболисти за медиите, които реално избират победителя? И никой ли не прецени, че тънката граница между "предложени" и "избрани" се размива от "избора на феновете" в официалния сайт на анкетата. Смятащите противното да пробват сега да обяснят на BBC, CNN и The Telegraph че едното не значи другото.    

И още – как изобщо можем да обясним на нормалните хора по света, че сме тръгнали да сравняваме един играещ като капитан във Висшата английска лига българин с аматьор от село Драгор. Че дори ни е много весело, че една от малкото ни футболни звезди Стилян Петров е след Васил Лукаев...  

Ние обаче тук сме така. Изплескаме горди нещо, дори не се обърнем да го видим и после се чудим като се размирише. А когато това стане гледаме безмълвно с тъпия поглед на свършили белята и почувствали топлина отзад.  

Така преди 10-тина години един избил балансите главен редактор тръгна да сравнява Стоичков и Гунди. Като резултат човечето си начеса клубната краста, но и остави един свой екскремент връз нацията, който вони и до днес. Светът пак ни се смя на простотията, но ние тук си я мирисахме под юргана. И ни бе много весело, така ни харесваше, че сме унижили най-известния българин на планетата...

В едно общество, тотално лишено от чувство за мярка, постоянно размиващо разликата между истина и неистина подобни фарсове са напълно възможни. А и ние сме готови да приемем всичко без никаква реакция.

Липсата на самоконтрол у българина продължава да ни вкарва в шизофренични ситуации. За това сега отново ще си запушим носа с чувството за нещо топло в гащите и ще гледаме тъпо докато отмине миризмата.