Бях в ада повече от 10 години. Децата ми също. Разведох се, но болката от преживяното остана. За щастие срещнах човек, който ни спаси и ни помага да се съвземаме...

Така започва историята на Маргарита, която дори не иска да си спомня за ужаса, който е преживяла и заради който едва не губи живота си. А и децата си. Подлагана системно на физически тормоз, заплашвана и унижавана, тя прекарва дълги години в страх, но успява да се измъкне. Това е най-големият й успех, за който споделя с малкото общество на Фондация SaveHer.

Пространството е създадено от няколко жени, които също знаят какво е да бъдеш в ада…на собствения ти дом. Там, където би трябвало да се чувстваме най-защитени и най-спокойни. Там, където трябва да усещаме обич, подкрепа и грижа. За съжаление, много жени не намират всичко това.

Не е успяла да го намери и Христина, която също е преживяла насилие някога. Някога...защото е направила смелите първите крачки към живота, в който няма агресия и болка. Нейната малка победа се превръща и в кауза. Кауза, за която ви разказваме в „Жените на България".

Показваме ви Христина Зарева като жената, която не живее в миналото, а намира смисъла в помощта, която оказва на всички, търсещи промяна.

Тя знае колко е трудно да вземеш решението да напуснеш някого и да поставиш ново начало, но с правилната подкрепа и подадената ръка всяка от нас може да преоткрие себе си и да започне живот, в който да бъде ценена, обичана и зачитана като личност. 

„Усетих, че жените ми се доверяват. Аз ги разбирам, знам, че са попаднали в капана на връзката си и съм съпричастна към съдбите им“, казва Христина.

Преживяното е онова, което ги сплотява и постепенно срещите се превръщат в необходимост, в идея, която ги свързва и ги прави още по-близки.

„Когато сме свързани, силата ни се умножава и страданието ни става надежда, а болката може да се трансформира в любов“, разказва Христина.

И си мисля за любовта към нас самите...любов, която пренебрегваме, забравяме. Любов, за която по-трудно се борим, а за нея си заслужава да влезем във всяка битка.  

Трудно е човек да говори сам за себе си. Разбирам, че е така и за Христина, която обаче оставя позитивна следа у хората, до които се е докоснала. Да помага на други жени за нея е като вдъхване на надежда за живот.

„Усещането не може да бъде описано. Да видиш как някой е щастлив и свободен, въпреки психическото и физическо насилие, на което е бил подложен, е вярата, която ме движи“, казва тя.

Да излезеш от ада на домашното насилие

Мотивацията при всеки е различна, споделя Христина.

„Най-големият страх е за децата ни. Те са нашият двигател. Няма родител, който би понесъл детето му да го вижда в светлината на насилието. Трудно е да бъдеш смел в общество, в което няма воля за решаване на проблема“, допълва тя.

Но остава позитивна. Усмивката е на лицето й. Гледам я и не бих могла да предположа каква е историята на тази жена, ако не я познавам.

Снимка: Христина Зарева, личен архив

Тя е и майка на две дъщеря, които учи всеки ден, че страхът не помага, че трябва да се борят до самия край за онова, което гори в тях. И се радвам, че сама е последвала съвета си и тази устременост й е помогнала да реализира голямата си мечта – да твори красота като интериорен дизайнер. Самата тя излъчва огромна красота, а също много сила и доброта.

Продължи да четеш