Красива, силна и много, много смела. Дори Хималаите не издържаха под нейния чар. Предстои една специална среща: с една специална българка. С едно момиче, което стъпи върху покрива на света!
Силвия Аздреева постави рекорд за най-кратко изкачване на два последователни 8-хилядника, като само за 27 часа покори Еверест и Лхотце. Казва, че там - горе, е покорила преди всичко себе си. И днес тя е наш специален гост в епизод 14 на „Жените на България“.
Тя самата не се представя като алпинист, а като високопланински катерач. Казва, че това я описва най-добре. Затова и екипът ни искаше да я снима в среда, която ще бъде най-естествена за нея, най-близка, но и най-любима. Подготовката ни отне време, преди да се спрем на Рила, на 2300 метра надморска височина, в подножието на язовир Калин, който е най-високият в България, но и на Балканския полуостров.
С тази идея обаче изненадахме и Силвия, която никога преди това не беше ходила там. Докато пътувахме към планината, тя ни сподели, че тялото й все още не може да се възстанови от изкачването в Хималаите, което не й попречи да издържи снимките, които продължиха няколко часа.
Рила постави на изпитание търпението и възможностите ни, но не и желанието ни. Бяхме изправени пред предизвикателствата на времето и трябваше да работим в условията на дъжд, вятър и студ.
Но Силвия беше като скала – устойчива на всякакви удари. Разказваше ни колко е важно да не допускаме моментите, в които се съмняваме, да вземат връх над стремежа към целта. Бяхме там. Знаехме защо сме отишли, знаехме защо го правим. Рано или късно, Рила щеше да ни приеме. И това се случи.
Коя всъщност е Силвия Аздреева?
Родена е със страст и любов към високото и точно тази любов й дава кураж по стръмния път към върха. Признава, че е опасно, но, за да успееш, трябва да приемеш всичко, което ти се случва. Хималаите вече й липсват, но е въпрос на време да се завърне в планината, където е нейната истинска същност.
„Еверест, 8848 метра, които се изкачват с цялата мъка на света! На 15 май в 05:45 ч. непалско време стъпих на единственото място, където имаш панорама, каквато очите ти никога няма да повярват, че е реална“, споделя Силвия.
„Това, през което преминаваш, болка от всякакъв вид, неимоверните усилия, психическите и физическите издръжливост и страдания, ежечасовите лишения, животът през тези месец и половина, който е буквално оцеляване, да се приспособиш към „мъртвата зона” (над 8000 м – б.а.) и да не спираш да се бориш с всички условия, които през цялото време са срещу теб, да не спираш и така до върха“, допълва тя.
