Добър ден и усмивка – това може да отвори вратата към общуването с всеки, а за глухия човек, например, е жест, с който показваме, че го приемаме и че в нашия свят има място за него. 

Глухите хора са като нас, въпреки липсата на едно от сетивата им. И също като нас имат своите живот, болки и вълнения. Поглеждаме в техния свят в последното за 2023 г. издание от поредицата „Жените на България“ чрез жестовия преводач Силвия Маринова. Надявам се интервюто с нея да събуди емоции у вас и да е напомняне, че вярата в доброто у човека може да бъде велика сила.

Снимка: Евгений Милов

Познавате Силвия от малкия екран, виждате я всяка вечер в ефира на bTV и благодарение на уменията й глухите хора в България се информират за най-важните новини от деня. Тя знае перфектно езика им, познава и живота им, защото е дете CODA. Силвия чува, но се ражда и израства в семейство на глухи родители.

Снимка: Силвия Маринова, личен архив

„Моите спомени са за жестовия език – той е първият ми език, майчиният. Цялото ми съзнание, мисленето ми – те са на този език. Българският разговорен е втори за мен“, казва тя.

Силвия научава жестовия език като дете, за да няма бариери в общуването вътре в семейството. Езикът на глухите е нейна идентичност и със сигурност още един начин да изрази себе си.

Не би казала, че е имала труден живот, само защото е дете CODA, а по-скоро различен, тъй като пораства по-бързо за възрастта си.

Снимка: Евгений Милов

„Съдбата ме е направила по-борбена и по-състрадателна към околните. Не мога да приема различието между хората, защото всеки от нас е уникален“, казва Силвия, която въпреки огромната отговорност, която носи от дете, е успяла да се съхрани.

Снимка: Силвия Маринова, личен архив

„Ако трябва да се родя отново, бих избрала да е в същото семейство. Баща ми вече не е между живите, а майка ми е ангел за мен. И двамата са ме научили да не се предавам“, споделя преводачката.

Тя има и брат, който е с шест години по-малък, и който също чува. Така стават двама в семейството, което е истинска радост за нея, но той я поставя и в друга, по-отговорна роля, докато тя е само дете.

„Трябваше да се грижа за него и да казвам на майка ми, когато той заплаче или има проблем. Приемах това сякаш е детска игра. С времето разбираш какво означава тази роля“, казва Силвия.