Спокоен човек. Търпелив човек. Смешен човек. Автентичен човек. Всичко това е тя: Мила Михова – един от най-обещаващите сопрано гласове в съвременното оперно изкуство.
Не просто Мила, а Ми-Ла. Защото в името й има толкова много музикална символика. И защото за самата нея, това не е име като име, а хубав музикален интервал. За нас в bTV пък Мила, или Ми-Ла – е съвършенството на образа, изпълващ така пълноценно Епизод 5 на видео поредицата „Жените на България“.
Колкото по-успешен и гениален е един човек, толкова по обикновено изглежда в очите на околните. Такива хора дори се смущават от общественото внимание. На тях то не им е нужно. Такъв тип личности са изградили своята самооценка и без да се натрапват, без да парадират. В техния свят чувството за самоирония е силно развито.
„Аз съм много смешен човек. От дете ми е много важно да ми е смешно. Щом на себе си съм смешна, значи ставам“, споделя оперната прима, която имаме късмет да уловим за краткия й престой в България.
Мила е сопрано. Точно като майка си. А когато майка ти се казва Дарина Такова – легенда на родното оперно изкуство, още от утробата съдбата ти е отредила мисия на този свят.
„Никога не съм искала да бъда по-добра от майка ми. Това е абсурдно състезание. Ти можеш да си по-добър единствено от себе си вчера“, убедена е Мила. Думите излизат от устата й с лекота и излъчват вътрешна светлина и мир. Като на щастлив и тотално удовлетворен от живота човек.
Тя не знае кога е бил първият й ден в операта. Знае, че се е случило скоро, след като е била родена. Ясно си спомня онзи момент, в който вътрешното й „аз“ й прошепва: „Това е твоето място. Твоето място е там – на сцената.“
Мила е на 3-4 годинки, когато гледа в захлас изпълнението на майка й в ролята на Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“. Гледа, слуша, а в паузите се втурва на сцената, за да събира падналите от костюмите на артистите пайети и мъниста.
Повратният момент настъпва през 1998-а. Мястото е Милано, а сцената е на „Ла Скала“. Там майка се превъплъщава за първи път в образа на Лукреция Борджия:
„Влюбих се. Казах си, че някой ден искам да бъда една от тези силни жени.“
Мила Михова няма комплекси, че цял живот ще бъде сравнявана с Дарина Такова. Дарина, заедно с друга велика фигура в света на оперното изкуство – Райна Кабаиванска, са нейни учители, нейни ментори.
„Това са гигантски жени“, отсича Михова.
От няколко месеца тя буквално се е сляла с емблематичния образ на Абигаиле от операта „Набуко“ на Джузепе Верди. Образът на Абигаиле е роля – символ на великата, неповторимата и недостижимата Гена Димитрова.
„Чувствам се силна, чувствам се щастлива. Нямам търпение да съм на сцената и постоянно искам да изненадвам себе си от собствените си постижения. Да мога да им се зарадвам.“
