Близо 70 хиляди двойки у нас страдат от репродуктивни проблеми, а по данни на фондация „Майки за донорство“ дарителки на яйцеклетки в момента са само 300 жени. Противно на разпространеното мнение, че мъжете по-често се съгласяват да станат дарители, се оказва, че нещата са точно обратните. Само 60 мъже са дарили свой репродуктивен материал през 2023 г.

Нека повторим… 70 хиляди двойки, 300 дарителки на яйцеклетки и 60 мъже дарители на генетичен материал…

Преди 10 години Мариела Куртева се сблъсква с тъжната статистика и самата тя пристъпва плахо в болницата първият път, ставайки донор на яйцеклетки. Следващите 3 пъти вече е сигурна, че това е мисията на живота ѝ, но за да бъде напълно ефективна още жени ще трябва да се включат в каузата ѝ.

Така през 2014 г. идва и идея да се създаде фондацията „Майки за донорство“, която помага у нас да проплачат над 2000 бебета, родени с донорска яйцеклетка.

Но борбата продължава всеки ден, когато тя и момичетата от екипа придружават донорките на всеки преглед, всяка инжекция и пункция, за да могат повече българки да постигнат мечтата си да станат майки и да чуят първият бебешки плач у дома…

Личен пример

„Реших да стана донор, когато вече имах две деца. Основната причина беше, че ако аз имах нужда от помощ да имам тези мои две деца и нямаше кой да ми помогне, нямаше да ги имам. Това беше най-силният ми мотив, че някой друг човек като мен мечтае за деца и някой друг човек точно като мен може да помогне. Така станах донор“, си спомня Мариела Куртева.

Гергана Илиева: Знаех, че ще работя в семейната компания още когато бях на 5 годинки (ВИДЕО)
 

Мариела казва, че броят на българките-донори е толкова малък, че за съжаление се налага яйцеклетки да се внасят и от чужди банки. Дарителките у нас пък се подлагат на процедурата по няколко пъти, за да могат да бъдат максимално полезни.

Според правилата да дари яйцеклетки у нас има право всяка жена, която има поне едно дете и е физически и психически здрава.

Снимка: Майки за донорство
„Майки за донорство“

„Дори името не беше моя идея, но това няма никакво значение. Но това не е важно. За мен е важно какво е свършила фондацията, а не как се казвам аз, как се казват другите хора, защото в крайна сметка, това което оставяме след нас са имена на новородени деца“, казва тя.

В началото почти никой не вярва, че тази малка група жени може да помогне. Първите, които се увличат по идеята да участват във фондацията са момичетата около Мариела, които се подлагат на процедурите с нея.

Организацията подпомага двойките публично. Тоест всяко едно семейство, което е финансирано с инвитро процедура, предварително бива показано в сайта заедно с тяхната история, за да могат дарителите да виждат лицата на хората, за които даряват средства.

„Ние имаме много смели семейства, които се показват и казват: „Ние имаме нужда от помощ. Ето вижте ни“, казва Мариела.

„Представете си обратното. Аз съм донор и постоянно ми говорят, че има нужда от много хора, които да даряват, но аз тези хора не ги виждам. Къде са тези хора? Дайте да ги видим! Кои са тези хора, които имат нужда? Малко или много това може да мотивира някой, когато нашите семейства застават с лицата си и споделят как са се борили 5-10 години“, добавя тя.

„Ти не очакваш едно, ти очакваш цели три

Защо държавата на подпомага инвитро с донорска яйцеклетка?

В момента Центърът за асистирана репродукция в България финансира до 4 инвитро процедури плюс 4 замразени трансфера допълнително със собствена яйцеклетка.

По думи на Мариела причината държавата да не финансира инвитро процедури с донорска яйцеклетка е, че няма достатъчно донори.

„Когато има недостиг на донори и има финансиране започва да свети червената лампа, че се създават предпоставки за злоупотреби“, казва тя. „Когато семействата имат финансите и им е нужна само една донорска яйцеклетка, нещата може да не се случват толкова благородно и хуманно, колкото всъщност е донорство.“

Според закона у нас донорите нямат право да знаят дали с техния генетичен материал е родено дете, Мариела и момичетата от фондацията също не знаят. Реципиентите също нямат право да знаят кой е техният донор.

„Ние публикуваме семействата, които финансираме, след това публикуваме и резултата. И резултата се казва Георги, Виктория, Надежда, Радослав или Мария-Виктория“, разказва Мариела.

Истории на донори

Десетки смели момичета преминават програмата за донорство, като историята и мотивите на всяка една са емоционални и променящи съдби.

„Едната история е на една дама, която много искаше да стане донор и в процеса на изследванията се установи, че тя има туморно образование, което в първия момент не знаехме дали е доброкачествено или злокачествено. Дори не започнахме процедурата, камо ли да се прекрати. Направи се всичко възможно да бъде отстранено. Тя каза: „Идеята да бъда донор спаси моя живот“ – и наистина бе така и след 2 години тя се върна и наистина стана донор“, разказва Мариела Куртева за един от най-трогателните моменти в историята на фондацията.

През сълзи Мариела ни разказва и за едно момиче, което по време на процедурата губи майка си.

„Тя ще чуе това и ще се разпознае. Искам да ѝ кажа, че е най-великият човек на тази земя, защото, за да продължиш в този момент се иска много сила“.

Кауза за повече деца: За 15 г. са родени над 17 000 бебета в Центъра за асистирана репродукция

Тежки и трудни истории съпътстват често и семействата, които с трепет очакват да видят двете положителни черти на теста след трансфера на ембриона. Щастието в този момент е неописуемо, но понякога след 10 дни се оказва, че всичко е изгубено.

„Там също страдаме много, но това ни мотивира и продължаваме докато не напълним къщата с деца“, добавя Мариела.

Гледайте цялото ВИДЕО, за да разберете повече за донорството в България!

Продължи да четеш