„Животът е нещо просто.“ Това написва в своето есе едно 15-годишно момиченце. После същият този живот я повлича. Прави я известна. Донякъде против волята й. Просто такава е професията, в която тя открива призвание. Оттогава минават 20 години.
Днес 35-годишната любима актриса на младото поколение българи – Йоанна Темелкова, си спомня за онова есе. Споменът за него, плюс един последен мой въпрос, я пронизват право в сърцето. Срещаме се с нея във втория епизод на „Жените на България“.
„Когато пораснат, хората не следват мечтите си от времето, когато са били на 10.“ Йоанна се разплаква. И не, това не е роля. Нито поза. Това е човешката реакция на една много успешна и харесвана от обществото, но същевременно лесно ранима, вечно търсеща смисъл, объркана душа.
Йоанна Темелкова има вълшебно детство. Израства при баба си, на която е кръстена, и под крилото на дядо си, от когото наследява страстта си към футбола и към „Манчестър Юнайтед“. Искрено тъгува по лекотата и свободата на онова време: „Тогава дори страховете на хората бяха други.“
При нея няма звездна болест. Не се приема насериозно. Болезнено критична е към себе си. Със сигурност не се намира в най-благодатния си професионален период и няма проблем да сподели, че се лута: „Писна ми от негативизма на обикновения човек. Нашето общество живее с идеята, че някой му е длъжен за нещо.“
Актрисата посвещава голяма част от времето си на благотворителност. Вярва, че в този живот никога не е излишно да протегнеш ръка. Разочарована е обаче от друго: „Правя път, помагам на майки с колички, помагам на баби да си пренесат торбите. И… нищо! Има една думичка, която не коства нищо – благодаря, а ние сякаш я извадихме от употреба завинаги.“
Намира мир със себе си единствено сред природата: „Известност? Пльосват те по телевизора за три месеца, имаш своите 15 минути слава, събираш 20 хиляди последователи и после… после какво правиш? Затова обожавам да усещам величието на планината. Гледаш и осъзнаваш колко си незначителен и как нищо не зависи от теб.“
В нея съществува жесток бунт срещу модерните времена, които ни донесе новото хилядолетие: „Новият свят ме уморява. Много се озлобихме. Много хора обедняха, много хора изгубиха смисъл. Самата аз се промених. Станах по-агресивна към негативните хора. Но ми писна от този негативизъм.“
Костелив орех. Тежък характер. Директна. Многопластова. Безпардонна. Етикетите върху гърба на Йоанна се лепят лесно. За да избяга от фалшивия свят на социалните мрежи, за да защити себе си от агресията и от речта на омразата, тя закрива профила си във Фейсбук:
„Сякаш вече забравихме как сме живели преди, когато нямаше филтри, които да ни правят безупречно красиви. Вече не можем да живеем без тези филтри. Не можем да бъдем себе си. И в живота стана така: срещаме се, усмихваме се, а отвътре не искаме да се усмихваме.“
Това, което я държи на повърхността в морето от емоции, в което плува, без да спира, е семейството. Темелкова е майка на 5-годишно момченце и признава, че безкрайно обича съпруга си Мартин Гяуров – също актьор като нея, внук на известния оперен певец Николай Гяуров и син на прочутия диригент Владимир Гяуров.
View this post on Instagram
Йоанна и Мартин са заедно вече 10 години, а любовта им към „Манчестър Юнайтед“ е обща. Преди време актрисата дори изтегля кредит, за да подари за рождения ден на половинката си незабравимо пътуване до Англия, с посещение на мач на любимия им отбор на „Олд Трафорд“.
В хода на интервюто виждам поне 100 различни, невероятно въздействащи и емоционално разтърсващи ме лица на Йоанна Темелкова. Тя не просто съществува, тя ЖИВЕЕ. Тя гори във всяка секунда, в която говори с думи и с очи:
View this post on Instagram
„От какво се огорчавам? Огорчавам се от все по-изстиналите човешки взаимоотношения. От хладината между хората. Това ни прави тъжни, злобни, неблагодарни. Аз съм позитивен човек и искам само такива хора край себе си. Обграждам се от хора, които ме мотивират.“
Срещата ни е към своя край, а аз не искам да свършва. Искам дори да започнем отначало. Така, както би започнала Йоанна:
„Аз съм Йоанна, с две „н“-та. Много обичам живота. Имам дете, имам прекрасен мъж до себе си и се старая да бъда щастлива.“
Бъди, Йоанна. Просто БЪДИ. Себе си. Това е повече от достатъчно. Днес светът повече от всякога има нужда от ЧОВЕЦИ като теб.
P.S. А ако случайно сте пропуснали пилотното издание на "Жените на България" с участието на пилота на "България Еър" командир Надежда Диганова, може да го откриете ТУК:
