Истината за агресията при децата, която никой не ви казва

В свят, в който агресията все по-често измества диалога, темата за емоционалното съзряване на децата се оказва не просто важна, а належаща. Именно върху това работи Академия „Миротворци“, създадена от Венета Иванова– пространство, което помага на деца, родители и учители да изграждат умения за общуване, разбиране и справяне с конфликти.

„В Академия „Миротворци“ се занимаваме с това да намерим правилния подход, чрез който да съпроводим децата в тяхното емоционално съзряване. Това е тема, която силно липсва в нашето образование“, обяснява тя в "Жените на България". По думите ѝ често се говори за емоционална интелигентност, но науката все повече насочва вниманието към емоционалното съзряване – процес, който не е просто продукт на интелекта. Затова в Академията работят не само с деца, но и с възрастните около тях – родители и учители. „Показваме кои са критичните периоди в развитието, как да подкрепим децата, как да ги научим да водят трудни разговори и дори да „преговарят“ в ежедневието – без да стигат до агресия.“

Според Венета причината агресията толкова често да надделява е проста – липсват ни умения за диалог. „За да водим диалог, са нужни умения. А много често никой не ни е учил на тях. Децата се оглеждат в поведението на възрастните. Ако ние не умеем да изразяваме себе си, как да ги научим?“ Тя дава нагледен пример: „Ако аз не мога да плувам, как да науча детето си да плува?“ По думите ѝ агресията е първичната реакция – естествен отговор, когато емоцията ни завладее. „Много често зад агресията стои зов за помощ или опит да се защитим по нездравословен начин.“

На въпроса дали днешните деца са по-различни, Венета е категорична – не и в същността си. „Нуждите им са същите, каквито са били и преди. Но днес те са изложени на много повече стимули. Мозъкът им е постоянно натоварен и ако не ги учим съзнателно на саморегулация, те изглеждат по-агресивни.“ Това означава, че не децата са се променили толкова, колкото средата – и съответно подходът към тях трябва да се адаптира.

Любопитно е, че именно децата често се справят по-добре с конфликтите от възрастните. „Те са много по-гъвкави и не са обременени от минал опит, травми и натрупвания. По-лесно приемат, че има и друга гледна точка“, казва тя. Децата са отворени и любопитни, бързо усвояват нови модели на поведение и често виждат в конфликта възможност, а не заплаха. „Опитваме се да ги учим, че конфликтът не е нещо разрушително, а шанс да кажеш: „Това не ми беше окей. Хайде да намерим друг начин.“ И често след такъв разговор отношенията стават дори по-силни.“

Когато става дума за семейни конфликти, ситуацията е по-сложна, но не и безнадеждна. „Не бих казала, че има непоправими отношения. Има много трудни – особено когато са натрупвани с години. В тези конфликти рядко участват само двама души – зад тях стоят цели семейства, а децата поемат последствията.“ Въпреки това тя вярва, че изход винаги има: „Ако успеем да седнем и да проведем тези трудни разговори, можем да излезем от ситуацията по-здрави – дори и ако решението е раздяла. Можем да бъдем по-добри партньори като родители.“ В противен случай остава тежестта на неизговореното: „Носим обидата и гнева дълго време, а това вреди на всички.“

Работата ѝ е емоционално натоварваща, но Венета намира своя баланс в смисъла. „Когато говорим за прегаряне, често става дума за загуба на смисъл. При мен смисълът ме съхранява.“ Тя си спомня за среща, която ѝ дава нова енергия – млада жена, участвала в първите ѝ обучения преди почти десетилетие, се връща при нея като студентка. „Тя ми каза, че е попаднала в ситуация, в която не е безпристрастна, и иска да види другите гледни точки. Това за мен беше доказателство, че сме оставили нещо трайно.“

Именно това я мотивира да продължава: „Мечтая си, че всяко дете, до което сме се докоснали, носи тази частица нататък и я предава.“ В един свят, в който конфликтите често разделят, нейната работа напомня, че те могат и да свързват – стига да знаем как да ги водим.