Историята на Анита Станимирова е пример за смелостта да промениш живота си, дори когато вече си изградил стабилна кариера. Завършила право и работила години наред в корпоративния свят като юрисконсулт и адвокат, тя стига до момент, в който осъзнава, че професията ѝ вече не ѝ носи удовлетворение. „Осъзнаваш, че не е нещо, което те удовлетворява и те изпълва като личност“, споделя тя в рубриката „Жените на България“.
Въпреки че решението да напусне идва „за един ден“, зад него стои дълъг процес на натрупване – „всеки ден по една малка капка, от която накрая чашата преля“.
Така Анита прави рязък завой и създава собствен бранд за рисуване и вино – концепция, която съчетава изкуството с усещането за релакс и свобода. Самата тя описва тази крачка като едновременно смела и рискована: „Смело и безотговорно се прави тази крачка, когато искаш да направиш някаква радикална промяна.“ Въпреки това, зад ентусиазма стои и много работа – само за месец тя успява да наеме помещение и да стартира студиото си, като в началото съчетава новото начинание със сигурната си работа в банка.
Пътят обаче далеч не е лесен. Анита е категорична, че успехът изисква време и усилия: „Хубавите неща не стават бързо и лесно… влагаш време, енергия и усилия.“ Тя не крие трудностите и подчертава, че подобна промяна не трябва да се идеализира: „Не мога да излъжа никой, че да направиш такава крачка е лесно.“
Най-голямото ѝ предизвикателство обаче не е бизнесът сам по себе си, а съчетаването му с майчинството. Като майка на две деца, тя ежедневно балансира между професионалните и личните си отговорности. „На мен най-предизвикателно ми е правенето на бизнес… докато във всяка ръка държа по едно малко дете“, казва тя. И допълва, че истинската трудност не е външният вид или имиджът, а именно съвместяването на ролята на майка и предприемач: „Предизвикателството ми не е да съчетавам външен вид с бизнес, а майчинството с бизнеса.“
Въпреки натовареното ежедневие, Анита успява да запази своя стил и елегантност, като залага на семпли принципи – „класиката, минималистичния стил и добрата организация“. Според нея не са нужни много средства или време, а постоянство: „Малки усилия, но редовни – рутина.“
Що се отнася до идеята зад нейния бизнес, тя вижда връзката между виното и изкуството не като самоцел, а като средство за отпускане и вдъхновение: „Виното допринася да се отпусне човек, да омекоти движенията и ръката.“ Именно тази комбинация създава среда, в която хората могат да се откъснат от ежедневието и да изразят себе си.
Историята на Анита Станимирова показва, че зад всяка голяма промяна стоят множество малки стъпки, а зад успеха – постоянство, смелост и способността да намериш баланс между личния и професионалния свят.
