Какво е жената? Жената е всичко! Жената никога не е само едно нещо! Жената е хиляди малки - огромни неща. Такава е и тя – нашата Елица Цонова: специален гост под №4 в новата ни дигитална поредица „Жените на България“.
„Откакто станах на 30, спрях да се определям само с едно нещо. Аз съм майка, съпруга, писател, фотограф и още много други неща, които ме правят човека, който съм днес“, споделя Елица, която, откакто се помни, близките и приятелите наричат просто Ели.
Тази специална дама е Бакалавър по Медии и английска филология. Фотографските й изложби са плод на любовта ѝ към Берлин. Вдъхновение черпи от шестте години в Германия, където учи и работи. Снима, защото: обича да запечатва красиви моменти и малки хора до големи сгради. Логично, първата ѝ изложба също не закъснява.
„Първата ми изложба беше като сън. Получих покана от една галерия в Берлин. Така 11 фотоса, на които са запечатани кадри от София и Берлин, се озовават върху фасадата на сграда в един от най-населените градове в Германия и стоят там около месец“, вълнува се пред нашата камера Ели.
А ти, когато застанеш пред тези нейни великолепни картини, можеш ли наистина да разпознаеш кои са кадрите, заснети в Берлин и кои са направени в София?
Ще откриеш ли разликите?
Защото с тази изложба Елица хвърля ръкавицата към хората, които ще уважат нейното изкуство да открият разликите или… приликите. А решението да се завърне у нас след дългото пребиваване в чужбина фотографката взима бързо и спонтанно.
Не съжалява, дори напротив. И тук става още по-интересно, защото ще си говорим за любов!
Възможно ли е любовта да пламне онлайн? А вие срещали ли сте някога любовта в социалните мрежи?
Българка в Германия. Американец в България.
Запознават се в небезизвестната платформа "Тиндър", докато той вече работи у нас и днес тези две сродни души живеят в мир и разбирателство в… България!
Ели и Крисчън имат три кучета, две котки и дете на годинка. Предпочитат уединението далеч от градския шум, в къща, която сами построяват, близо до Самоков.
View this post on Instagram
Днес Елица просто отказва да се занимава само с едно нещo и има силно послание към определена група от своите сънародници:
„Не ми харесва, че хората много осъзнато избират да са нещастни в България. Казвам го много осъзнато, защото самата аз имам такива дни. В мен обаче е решението да обърна нещата. Имаше период, в който си записвах положителните неща, които ми се случваха и това определено промени мисленето ми.“
Завръщайки се тук издава и своята дебютна книга „Когато порасна, искам да стана чужденец“.
„Не ни ли питат от много малки какви искаме да бъдем, когато пораснем? Аз израснах с това, че трябва да отида в чужбина, защото там е много по-хубаво. Много от децата на днешното поколение, от моето поколение - растат с идеята, че навън е по-добре и че трябва да се борят да отидат там, за да са чужденци“, споделя Елица.
Тя приема думата „чужденец“ като професия, а заглавието на книгата – я намира само. В нея Ели показва суровия и рационален подход към образованието, емиграцията, успеха и усещането за щастие чрез историите на успешни българи. Всеки герой описва една реалност, една съдба, една рецепта за удовлетворение от съвременното тук и сега.
„Исках да дам на хората различна перспектива, че не всичко в чужбина е чудесно. Не винаги всичко в България е скапано, както обичаме да казваме. Исках да покажа, че има всякакви хора, навсякъде, които успяват въпреки всичко.“
View this post on Instagram
Съпругът ѝ Крисчън е от щата Мейн, САЩ. Той е живото доказателство, че има и такива хора. Хора, които избират България пред Америка и всички други възможности на света. У нас идва като преподавател по физика в Американския университет, а любовта към учениците и… Ели го оставят в малката ни страна.
„Когато преподава, той прави шоу. Децата го обожават за начина, по който преподава. Всъщност, много деца, които нямат допирни точки до физиката – е успял да ги запали по тази материя“, хвали го Ели.
Крисчън обича професията си, обича и България. Елица смело заявява, че често той цени много повече страната ни, отколкото своята родина. Сега тя иска да пише и да даде повече гласност за темите табу в нашето общество. За хората, които излизат извън рамката на общоприетите норми.
„Българинът приема много трудно различните. Казвам го като човек, който години наред има проблем с теглото, мога да го потвърдя. Когато не си 90-60-90, хората много обичат да лепват етикети, но без да знаят какво се крие отзад.“
Тя е живяла достатъчно дълго с лепнат върху гърба ѝ етикет „чужденец“. Знае цената на всичко далеч от дома.
Вярва в сбъднатите мечти.
Да, преди години със сигурност си е представяла по друг начин живота или поне - как ще се установи за постоянно в Берлин, как ще обикаля света на воля и ще пише, каквото ѝ е на сърце.
Животът обаче ѝ дава ценен урок: плановете често се променят, но за добро! Елица – една толкова различна вдъхновяваща дама, приема мъдро урока и го счита за отдавна научен. И благодари на съдбата.
Защото рано или късно, всичко се нарежда много по-хубаво, отколкото някога сме го рисували с четка и цветни бои в мечтите си.
