Православната църква почита паметта на света Екатерина - покровителка на учените, учителите, младите момичета и майките, както и на плодородието, децата и здравето.

Света Екатерина е символ на чистотата, мъдростта и духовната сила.

Имен ден на 24 ноември имат Екатерина, Катя, Кина, Тинка и техните производни. 

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Според преданието Екатерина е живяла през първите векове на християнството. Родена е през III-IV век в Александрия. Произхожда от знатен и богат род. Екатерина била надарена е с изключителна красота, интелект и добро образование.

Убита е, защото отказва да се отрече от вярата си в Христос. Благодарение на интелекта си изобличава езическите практики на римския император Максимиан. Православната църква канонизира света Екатерина и я почита на 24 ноември като великомъченица.

Денят на света Екатерина в българския народен календар

Народният култ към света Екатерина е най-силно развит в Тракия. Сред българските преселници от Беломорието, както на места в областа около Пирин света Екатерина се почита от хората, за да се предпазят от мишки. Затова и нейният ден е известен също като Мишин празник.

Рано сутринта домакините замазват с кал огнището, за да замажат символично очите и устата на гризачите, така че да не могат да ядат дрехите и посевите. В Източните Родопи и Сакар се вярва, че светицата помага да се избегне треска. Жените не си служат с остри предмети през целия ден, защото ако се порежат, раната няма да заздравее.

В района около Пловдив света Екатерина се осмисля като защитница на децата от шарка. В утрото на празника майките замесват тесто с прясно налята водица и изпичат погача и кравайчета. Погачата раздават между хората за здравето на децата, а кравайчета хвърлят на покрива на къщата за Баба Шарка.

Житие на света великомъченица Екатерина 

Житието на света великомъченица Екатерина разказва, че тя е дъщеря на Конт, управител на град Александрия, Египет, по време на управлението на император Максимиан (III – IV век).

Знатната девойка била известна в цялата околност с необикновената си красота и мъдрост. Екатерина получава завидно образование и още на 18 години се отличава с познанията си по философия, поезия и медицина.

На родителите си казва, че ще се омъжи само за онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и разум. Ала никой от многобройните богати кандидати за ръката ѝ, не е одобрен.

Майката на Екатерина, тайно изповядваща християнството, решава да изпрати детето си при отшелник, който я посвещава във вярата. Един ден девицата се събужда със златен пръстен на ръката си и така узнава, че принадлежи единствено на Бога.