На 20 април 1968 година на стадион "Сан Паоло" в Неапол дебютира в националния отбор на Италия в квалификационния мач за европейско първенство срещу България (2:0). Същата година "Скуадра адзура" стана европейски шампион.
Дзоф бе най-възрастният световен шампион, когато през 1982 година на 40-годишна възраст с капитанската лента пръв вдигна на финала в Испания световната купа, спечелена от Италия. На следващата година изигра последния си мач с "адзурите", които загубиха в Гьотеборг европейската квалификация срещу Швеция (0:2). Последният гол във вратата на Дзоф отбеляза централният защитник на шведите Глен Питър Стрьомберг, който по онова време играеше в Бенфика и бе забелязан от италианските съгледвачи, които го привлякоха в Аталанта, където игра девет сезона до края на кариерата си.Дино Дзоф продължава да е носител на световния рекорд по недопускане на гол в национален отбор, запазвайки вратата на Италия "суха" в продължение на 1142 минути игрово време през периода от 20 септември 1972 до 15 юни 1974 година. Той е първият играч достигнал и задминал границата на стоте мача в "скуадра адзура" със 112 участия.
През 2004 година Пеле включи Дзоф в списъка на ФИФА на най-добрите 125 все още живи футболисти. Тогава вратарят бе обявен за "Златен играч" на УЕФА. Заема 49-о място в класацията на списание "Уърлд сокър" за най-добрите футболисти на 20-и век.
На клубно ниво Дзоф започва в детско-юношеската школа на Удинезе и дебютира в основния състав на професионалния клуб през 1961 година (38 мача). Играе последователно в Мантова (131 мача) и Наполи (143 мача), а от 1972 година до края бе в Ювентус с 330 мача.След приключване на състезателната кариера през 1983 година беше селекционер на олимпийския състав на Италия 1986-1988 година и на националния отбор 1998-2000 година, както и треньор последователно на Ювентус, Лацио и Фиорентина.
