Музикалният театър прибавя поредната перла в своя репертоар. И този път, освен хубава музика, добри солисти, свежа хореография и силен оркестър, публиката ще гледа и истински цирков спектакъл. Това се прави за първи път в театъра и е заради премиерата на „Принцесата на цирка“ от Имре Калман.
По този повод, за първи път в театъра, редом с домакините от трупата, на сцената ще излязат и професионални циркови артисти. Още по-любопитно е, че част от изпълнителите учат акробатични номера, които представят редом с професионалистите от манежа.
В трудните изпълнения на въздушен обръч, редом с цирковите артисти, каскади показват и солистите на театъра Десислава Николова, Илона Иванова и Елица Красимирова (в ролята на Мейбъл). В сложните акробатични номера – в ролята на Тони – им партнират Александър Панайотов и Денко Проданов. Артистите Румен Григоров, Иван Панев и Божанка Груева се превръщат в клоуни.
Изненадите не свършват дотук. В първия премиерен проект за този сезон сценографията е поверена изцяло, за първи път, на тенора Пеньо Пирозов. „Отдавна се занимавам със сценография. Преди това направих няколко концерта, бях помощник-сценограф във „Фантома на операта“ и в „Цигулар на покрива“, разказва той.
„Когато разбрахме, че ще правим „Принцесата на цирка“, трябваше да преработим либретото“, допълва Пирозов. В пиесата има много различни пространства, което реално в театъра не може да бъде възпроизведено. „Затова направихме условно едно цирково шапито, в което се развива първо действие – първо в коларите на цирка, а след това – на манежа, заедно с всички съоръжения за номерата“, продължава Пирозов.
В представлението самият той, като мистериозния Мистър Х, става „жертва“ на най-атрактивната част от сценографията – илюзия в стила на Дейвид Копърфийлд. „Всеки един артист, когато има роля, се превръща в едно голямо дете, когато започна да работи по образа, споделя Пирозов. Трябва много да вярва, в това, което върши. В случая, Мистър Х е един много добър илюзионист на сцената, но в живота е плах“.
В „Принцесата на цирка“ има от всичко по много – любовни връзки и интриги, страсти, силните взаимоотношения, много смях и, разбира се, щастлив финал.
Оперетата е поставена за първи път на 26 март 1926 г. в Theater an der Wien и бързо се превръща в хит. Композиторът съчетава вълнуващи сюжети с мелодии, които веднага стават популярни. В музиката, наред с унгарския чардаш, звучат виенски валсове и се усеща аромата на американската музика от началото на 20-и век, най-вече – на фокстрота.
Нетипичният режисьор Юлия Маринова: Душата на човека – това е изкуството
Трудно ли се сглобява спектакъл, в който, освен оркестър, изпълнители и хор, за първи път има и циркови артисти?
- Наистина е трудно и Вие сам се убедихте се в това, въпреки че сте за кратко, по време на репетиция. По принцип, аз работя така – първо поставям пиесата със солистите, след това – с хора, а след това включваме и балета. Работя на звена, за да мога на всеки спокойно да обясня каква е целта, каква е задачата, какво да се прави... Цирковата програма започна тази седмица...
Буквално броени дни преди премиерата.
- Да, но те са добри професионалисти и се справят прекрасно. Любопитно е, че музиката, на която се изпълняват цирковите номера, също е от Калман – от оперетата „Херцогинята на Чикаго“.
По принцип, цирковите артисти играят на съвременна музика. Затова те бяха много учудени на нашия избор.
А как стана така, че актьори от трупата на Музикалния театър станаха циркови артисти?
- Идеята беше моя – да направя истински цирков спектакъл в оперетата. Това се прави за първи път в театър в България. Реших, че актьорите, които по либрето са от цирка, мога да ги съчетая с циркови артисти. Не беше лесно, но артистите много се впечатлиха и се ентусиазираха. Започнаха с голямо желание. След известно време обаче разбраха, че не е никак лесно, но се амбицираха. Репетираха извънредно почти всеки ден.
Направихме едни специални съоръжения на малка сцена, за да могат там да работят, тъй като голямата стена беше заета да спектакли.
Мисля, че резултатът е чудесен. Клоуните също са актьори. Заедно измислихме клоунадите. Съветвахме се със специалисти, разбира се, за да ги направим. На тях също им отне много време. Оказа се, че клоунадата е много трудно изкуство. Нищо, че изглежда лесно и забавно, но наистина много трудно, специфично, много различно и далеч от нашето изкуство и това, което работим.
Илюзията на Мистър Х също е интересна. Това е едно съоръжение, направено по поръчка от театъра. То е единствено в България. По сюжет Мистър Х е акробат, който трябва да скочи от купола на цирка, да направи тройно салто и да скочи върху кон. Разбира се, това в театъра не може да се постигне. Затова илюзията ни е почти в стил Дейвид Копърфийлд – горе-долу това се стремяхме да получим. (Смее се – бел. а.)
Говорите с истинска страст за интереса на актьорите към цирковото изкуство. Има ли опасност след този спектакъл някой да отиде в цирка и да го загубите безвъзвратно за оперетата?
- (Смее се – бел. а.) Не, не. Едва ли. Този опит ще бъде само плюс за техните актьорски качества и за тяхната професия като цяло. Защото оперетата е сложно изкуство. Нашите артисти играят, пеят и танцуват едновременно, затова тази симбиоза между оперетата и цирка е добра дошла. Мисля, че ако циркови актьорите дойдат на нашия спектакъл, също ще им бъде интересно и ще се впечатлят като нашите актьори могат да правят и такива неща.
С какво друго е уникален този спектакъл, освен със симбиозата между операта и цирково изкуство?
- Уникален е с музиката на Калман, която е прекрасна. Нашата публика е добре запозната с тази музика, знае колко е трудна и колко трудна е за самите певци. Спектакълът е уникален и с взаимоотношенията между героите. В него в него присъстват всички линии на класическата оперета – любовната двойка, интригата, силните взаимоотношения, комедийния елемент и щастливия финал. Въобще, има много неща, които се случват.
Всеки герой си има своя характеристика, свое действие, взаимоотношение и развитие.
Вижда се, че репетирате усилено. Притеснявате ли се да работите в тази усложнена здравна ситуация?
- Ние сме длъжни да работим в тази обстановка и сме притеснени от всичко, което се случва около нас. Но все пак, хората имат нужда от изкуство, и то най-много в този момент. Защото душата страда, а душата на човека – това е изкуството, музиката, светлината на живота.
Вие не сте типичният режисьор, сякаш напълно умеете да се поставите на мястото на актьора и по този начин работите добре с него. Това специален похват за тази постановка ли е или е вашият маниер на работа по принцип?
- Аз самата съм весел и положителен човек, надявам се. Искам, когато работя, да излъчвам това настроение, което желая от хората до мен. За да могат те да са спокойни и да искат да работят по-добре. Затова винаги поощрявам актьора – за да може да се ориентира дали е вярна посоката и да извади максималното от себе си, дори и да надгражда.
