За политика у нас е трудно да се пише.

Причината е, че след 1989 г. до днес е трудно да се определи доколко тя е именно онази обществена работа в името на поставянето на общи цели и постигането им… или е предприятие на група хора, които, както казва Иван Хаджийски, след като са се убедили че не могат да оправят собствените си работи, са се захванали да оправят обществените.

Снимка: Ладислав Цветков

Навярно всяка критика към политическото ни представителство е оправдана, но в крайна сметка не бива да се забравя, че демократичната политическа традиция у нас е все още твърде млада. Нещо повече, политиците у нас не могат да бъдат извадени от нивото на личната ни политическа култура. Това е причината у нас да е възможно някой да си легне като либерал, да речем, и да се събуди като консерватор.

Снимка: Ладислав Цветков

Липсата на политика на отчетност и обещания, които не е възможно да бъдат изпълнени, е все наша лична отговорност. Ниският праг на гражданска активност също е наша отговорност. Познаването на видовете власти и от коя какво може да очакваме – също.

Не по-малко важно е и познаването на различните политически идеологии.

Снимка: Ладислав Цветков

От всичко казано до тук може да кажем, че и през 2018 г., най-често „държавата” е тази, към която се отправят всякакви очаквания, а за да е още по-объркано, фигурата на министър-председателя е тази, която е поставяна като основен арбитър за разрешаването на всички проблеми. Впрочем, това се е превърнало в практика у нас.

Снимка: Ладислав Цветков

Доколко това е реално и възможно, е отделен въпрос, дори и това да е съзнателно налагана форма на управление.

Към какъвто и строй да сме тръгнали, да се води държавата е трудна задача. Изминалата 2018 г. го показва. Труден баланс в коалицията. Обвинения в злоупотреба с власт и корупция. Голям брой протести и очаквания за по-висок стандарт на живот…

Един гневен вече бивш вицепремиер
Снимка: Ладислав Цветков

Естествено, би било несправедливо да не кажем, че натискът дава резултати и е въпрос на позиция, доколко те са лоши или добри. Факт е общата нагласа да се изтъкват предимно проблемите, нещо, което подсилва емоциите, но изкривява представите за Отечеството в което живеем…

  • Равносметката 2018: Кралските сватби и бебета
  • Равносметката 2018: Черен петък през април на магистрала „Тракия”
  • Равносметката 2018: Годината започна със скандал около продажбата на ЧЕЗ
  • Равносметката 2018: Аферата "Олимпик"
  • Равносметката 2018: „Фейсбук” вече е оръжие за масово поразяване
  • Равносметката 2018: Кацането на сондата „ИнСайт” на Марс
  • Равносметката 2018: Спасени от пещерата
  • Равносметката 2018: „Ремонт на ремонта”, или докъде стигна проектът за „Графа”?
  • Равносметката 2018: Светът се прости с Джордж Буш-старши
  • Равносметката 2018: Големите, които ни напуснаха тази година
  • Равносметката 2018: Дръзки убийства на журналисти заради работата им
  • Равносметката 2018: Убийството на Джамал Хашоги
  • Равносметката 2018: Победихме Конвенцията, но не и домашното насилие
  • Равносметката 2018: Високо напрежение между Русия и Украйна
  • Равносметката 2018: САЩ си тръгват от Сирия
  • Равносметката 2018: Аферата "Скрипал"
  • Равносметката 2018: Брекзит без край
  • Равносметката 2018: Бунтът на майките на деца с увреждания
  • Равносметката 2018: Напрежение между президента и управляващите
  • Равносметката 2018: Европредседателството