Да прегърнеш страданието без капчица бунт – безсилие или особен вид сила е това? Да празнуваш чрез страданието – мазохизъм или особен вид хедонизъм е това? И дали един мъртъв свят може да бъде възроден само чрез страдание, макар и единствено в условните хоризонти на собствената ни личност...

Режисьорът Стоян Радев и актрисата Ангелина Славова „ликуват“ в Младежкия театър. Превръщат страданието в особен вид тихо празнуване. Една жена сяда сред боклуците от спомени и започва да говори. Тя дори не е съвсем разбираема, има лека налудничавост, но това сякаш те провокира още повече да потъваш – заедно с нея... Не в думи, излети в бетон, а в животоспасяващи я размишления, които превръщат личната болка във величествен катарзис.

Докато говори, тя преминава през различни фази от своето емоционално израстване. Резултатът е утеха, вътрешно спокойствие и блаженство. Тя е като олицетворение на щастието. Говори за тревата, която иска да стане сено, за невидимото вграждане на човека в света на едно теле, и въобще за живота на четириногите – с огромна любов. И винаги всичко е празник...

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Снимка: -

Когато спомените започват да дълбаят току-що завехнали рани, тя, Луиза Мей, си „дава почивка“ с един детски, почти куклен смях, който е най-милата ѝ и чиста връзка с живота и с началото...

Стоян Радев нарича режисурата си невидима, а Ангелина Славова споделя, че приема запознанството си с него като личен подарък. „Той изгражда невероятно доверие всеки път, което помага да се чувстваш спокойно като актьор. И невидимо измъква най-съкровените неща, за да ги използва на сцената, и това да въздейства – и на публиката“, казва актрисата.

Автентичното звучене е заслуга и на автора Кен Дженкинс. Роденият през 1940 година американски актьор е най-известен с ролята си на д-р Боб Келсо от комедийния медицински сериал „Смешно отделение“ (Scrubs). Книгата му Rupert's birthday and other monologues („Рожденият ден на Рупърт“ и други монолози“ – бел. а.) излиза през 1985 година.

Снимка: -

Какви ли музи е имал Дженкинс? Пише за мъж, който се занимава с отглеждане на жаби. Жена разкрива тайни – за миеща мечка на име Албърт и за мистериозен старец, който общува с духове. Застаряващ гробар не иска да приеме, че трябва да бъде заменен от багер... В едноименната пиеса, Луиза Мей – жената от фермата, разказва за раждането на Рупърт, дошъл на белия свят в същия ден като брат й Орвил – най-нормалната, на пръв поглед, история.

„Кой е Рупърт?... Мъчим се да го държим в тайна. Но да кажем така – той е живо същество, но не е човек. Какво живо същество може да е Рупърт? Ако кажем, че героинята е отраснала и живяла в стара ферма, то във фермите има живи същества, които не са хора“, казва с усмивка Стоян Радев.

Българският превод е на Воил Велев. Синът на Ангелина Славова е уловил актьорския свят на своята майка. С всеки един детайл в изграждането на съкровен монолог, който сякаш е мислен и писан специално за нея. Детайл от ариергарда е и поразителната визуална прилика на Велев с по-младия Стоян Радев. И това не е просто констатация в нищото, а част от „невидимите“ връзки в един творчески екип, и етап от изграждането на моста, който Славова нарича „личен подарък“.

Не на последно място, спектакълът „Рожденият ден на Рупърт“ е поставен в интересна рамка – с видео от уж репетиционен процес на режисьора и актрисата. Двамата са (само)затворени в странно триединство – със собствената си тайна за този „рожден ден“. Рамката, особено в началото, леко натежава, но всъщност дава поглед към страховете на театралния човек – неоправдан страх, който отеква в сълзите и обичащите очи на зрителя. Той идва нетърпелив, бързащ, искащ и очакващ. За да се „нахрани“ духовно и емоционално, и, в крайна сметка, получава това, за което е дошъл...

Още по темата