Днес отбелязваме един от най-обичаните празници у нас - Баба Марта.

Първият ден от месец март е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата.

Традицията гласи, че всяка подарена мартеница носи щастие и късмет на онзи, който я е получил. Именно затова на този ден всички окичваме близките си с мартеници.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Традиционната мартеница

Мартеницата, известна също като мартинка, марта, мартичка, гадалушка, кичилка е обредна украса от усукани бял и червен конец.

Червеният цвят символизира любов, здраве и жизненост, а белият - чистота, невинност и радост.

Украшението, изработвано предимно от вълнена или памучна прежда, е номинирано от България, Северна Македония, Молдова и Румъния и вписано в представителния списък на ЮНЕСКО за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.

Какъв е обичаят на 1 март?

На първия ден от месеца най-старата жена в семейството връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. С мартеница се украсяват още сватбените китки и сватбеното знаме, котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден, с мартеница се завързват и събраните на Еньовден билки.

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. В някои краища у нас се носят до последния ден на март, а след това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.

Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти.

На някои места, като в Шоплука и Санданско, вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец против уроки, а в Родопите се слагат още няколко цвята.

Откъде идва мартеницата?

Празникът Баба Марта е свързан с древната езическа история от Балканския полуостров, включваща всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на обредите и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, всъщност са плод на многовековна традиция.

Историята и произходът на мартениците са тясно свързани с българския фолклор и легенди, датиращи опреди над 1 300 години, още от времето на основаването на България през 681 година.

Смята се, че мартеницата има тракийски, славянски или прабългарски корени. Ранните писмени извори, отнасящи се до трако-елинската древност, назовават предците на мартениците ейресионе. Названието произлиза от старогръцката дума за вълна. В началото мартениците са били изработвани от клонки, които са накичени с бели и червени вълнени конци.

Според византийската енциклопедия Етимологикум магнум (около 1150 г.) ейресионе са украсени и със сушени плодове. Макар и сравнително късна, енциклопедията съдържа сведения от доста по-ранни произведения.

Снимка: iStock

Мартеницата е носена обичайно на поне един от празниците в чест на Аполон, а сред най-ранните извори за правене и носене на украшението е римският автор Лутаций Плацид, живял по времето на император Теодосий I (379 – 395), който е оставил описание, в което клонче с вплетени червени и бели нишки се носи на празник посветен на богинята Атина Палада.

В първомартенските обреди някои изследователи виждат следи от ритуали, свързани с посрещането на древноримската Нова година, настъпвала на 1 март. Те се изпълнявали в чест на бога Марс, на когото е наречен и месец март.

А една от най-известните легенди за произхода на мартеницата е свързана с основателя на България хан Аспарух.

Според преданието – след като преминал река Дунав и се установил на нова земя, хан Аспарух изпратил вест на сестра си, за да ѝ съобщи за успеха си. За целта той използвал бял гълъб, като завързал посланието с бял конец за крака му.

Снимка: iStock

По пътя обаче птицата била ранена и част от конеца се обагрил в червено от кръвта ѝ. Така се получила червено-бялата комбинация, станала символ на победата, живота и новото начало.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK