С идването на пролетта става време и за най-обичаната българска традиция – да подаряваме и връзваме мартеници на 1 март. Обичаят не е само български, а съществува под някаква форма и в други балкански страни.
Ето 10 любопитни факта за мартениците и 1 март.
Легендата за мартениците
Съществуват няколко поверия за произхода на мартеницата и нейния бял и червен цвят. Най-популярната история се свързва с прабългарите и хан Аспарух.
Според поверието Аспарух изпратил гълъби с писма, за да съобщи българската победа при битката за Онгъла от VII век. Писмата били вързани с бял конец, но един от гълъбите бил прострелян и връвчицата се оцветила в червено.
Според друго поверие Аспарух заминал в търсене на нови земи за българите, след като хуните завзели териториите им и отвлекли сестра му Хуба. Той пристигнал в днешна България и изпратил писмо до сестра си отново с гълъб.
Хуба изпратила обратно радостно писмо до Аспарух, но гълъбът бил пронизан от вражеска стрела и конецът от бял станал червен. Ханът разкъсал конеца и го вързал на ръцете на своите войници.
Балканска традиция
Мартеницата е характерна за целия Балкански полуостров, но е позната с различни имена. Среща се и в Румъния и Молдова, където тя се нарича „мърцишор“.
С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Северна Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).
Като цяло мартеницата е позната на по-голямата част от населението на Балканите, но главно българите са успели да я превърнат в предмет с обредно-художествена стойност, който с годините добива все по-голямо значение, като се вписва в културния живот на страната.
Коя е Баба Марта?
Само у нас празникът се свързва с конкретен митологичен герой и това е Баба Марта, подобно на Дядо Коледа и Великденският заек на Запад. Тя е сърдита старица, която сменя настроенията си като времето.
Когато Баба Марта е сърдита, времето е навъсено. Когато Баба Марта е усмихната, слънцето се показва и дърветата цъфтят.
Старицата символизира променливото време през месец март.
А коя Баба Докия?
В Румъния еквивалентът на Баба Марта е Баба Докия. Според старите румънски обичаи на 1 март не се работи, защото така можем да ядосаме Баба Докия и да дойде мразовито време и лош късмет.
Изключително важно е мартеницата да се носи през първите девет дни от март, защото според поверието Баба Докия изтупва деветте си кожуха един след друг.
Според изследователи мартеницата е нишка на времето, която Баба Докия преде, докато се качва с овцете в планината през първите девет дни на месеца. Както орисниците, които предат нишката на живота на детето при раждането му, така и Баба Докия преде нишката на годината през пролетта, когато започва земеделската година и новият цикъл на природата.
Подаряваме ги на 1 март
Мартениците се подаряват в първия ден на месец март или първия месец от пролетта. По традиция бяло-червените конци се подаряват, не можем да си купим сами.
На този ден хората кичат близките си с мартеници за здраве и берекет.
А кога ги сваляме?
Има различни обичаи на Балканите кога мартеницата трябва да бъде свалена. У нас най-разпространени са вярванията, че това трябва да се случи, когато видим щъркел за първи път или когато видим цъфнало плодно дръвче за първи път.
По-стара традиция е мартеницата да се хвърли в река, за да протече годината гладко.
В Северна Македония хората трябва да видят лястовица, преди да скрият мартеницата под камък.
Кой ги носи?
В съвремието мартениците се носят от всички, но невинаги е било така.
В Румъния в миналото обикновено са били носени от жените и момичетата. Заедно с мартениците се поднасят и цветята първи предвестници на пролетта – кокичета.
На някои места мартеници се връзват и на животните.
Как изглеждат?
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие.
Въпреки това мартениците изглеждат различно в различните краища на България. Традиционните родопски мартеници, например, са многоцветни.
Призната по цял свят
Мартеницата е част от световния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.
Никога не я хвърляйте!
Мартеничката никога не се хвърля, защото се вярва, че ако човек го направи, то той ще изхвърли и късмета си.