Той казва за себе си, че има кралски вкус към поп музиката, защото харесва „Куин“ и Принс. Цялата респектираща биография на Саша Мякиля е доказателство и за висотата на неговите лични и професионални стандарти. С особена лекота той носи финеса на западната култура и топлината на славянската душа, енергичността на съвременния мъж и усещането за човек, който обожава романтиката на миналото.

„Аз съм музикант, който обича повече да мисли, да фантазира и да си представя музиката, отколкото да свири на инструмент. Следователно, дирижирането е моето нещо“, казва Саша Мякиля. Той е „закърмен“ с музика. Отраснал е в семейство, в което всеки владее някакъв инструмент. След това учил при световноизвестните диригенти Лейф Сегерстам и Леонид Корчмар, специализира при светила като Юрий Симонов, Йорма Панула, Курт Мазур.

Кариерата му минава през Националния оркестър на Франция и Оркестъра на Кливланд. От 2017 г. е артистичен директор на Оркестъра в Хелзинки. И това е само началото от „кралската“ закваска на 47-годишния финландски диригент. Той гостува в София броени дни преди рождения си ден за концерт със Софийската филхармония и Светлин Русев като солист.

Пред btvnovinite.bg Саша Мякиля разказва за любовта към Русия и Източна Европа, за културния шок, за живота в Сибир, за непокорните оркестри и бунтовниците, за това кой трябва да диктува вкуса – музикантите или публиката, за детайлността в работата и в живота, за особеностите на финландската сауна и руската баня. Съвсем естествено, разговорът започва с България, спомените от първата му среща с виртуозния ни цигулар Светлин Русев и техните съвместни проекти:

- Всъщност, не си спомням дали се срещахме в Париж или в Сеул, защото се виждахме и на двете места. Светлин работеше с радиооркестър в Париж, но и с филхармонията в Сеул. Но мисля, че първо се видяхме в Париж, където аз работех с Националния оркестър на Франция.

След това, в Сеул, той изсвири нещо невероятно трудно. Мисля, че беше Violin Concerto на Корнголд или нещо подобно (Ерик Волфганг Корнголд, 1897-1957, е роден в Австрия американски композитор и диригент, дете-чудо, той се превръща в един от най-важните и влиятелни композитори в историята на Холивуд – бел. а.). Там Светлин ми каза, че иска да работим заедно. Спомням си, че първоначалното ни запознанство беше предизвикано от това какво дирижирам аз. На мен пък ми беше интересно да видя той как свири.

Той първо ме покани да дирижирам концерт с корейския пианист Сонг Джин Чо (Първият корейски пианист, станал лауреат на международния конкурс „Шопен“ във Варшава, 2015 – бел. а.) и това беше първото ми гостуване в България. Беше наистина чудесно преживяване и аз бях щастлив от работата си както с оркестъра, така и с този брилятнен музикант. След това бях поканен в Русе да дирижирам произведение с друга корейска музикантка.

Снимка: Даниел Димитров

Едва преди две години свирихме заедно със Софийската филхармония –

концерти на Чайковски и на Минко Ламбов. Много ми харесва да работя със Светлин, защото той е не само виртуозен цигулар, интелигентен човек, но е и много приятен за общуване.

Важно ли е, когато работите с изпълнителите, те да се качествени като хора, а не само като музиканти?

- Да. Да. Много ми харесва да работя с вашия концертмайстор Павел Златаров. Ние сме като екип и си помагаме един на друг по време на репетиция.

Родителите Ви обичат руска култура и литература, което личи и от името Ви. От тях ли идва и интереса Ви към тази култура и въобще – към този регион?

- Интересен въпрос. Учил съм диригентско майсторство в Санкт Петербург, но в Русия попаднах случайно. Това, че нося славянско име, ми помага много там. Лесно ми е да работя с руските музиканти, защото говоря езика.

Не говоря български, но доста добре го разбирам (Смее се – бел. а.). Лесно ми е да работя тук, както и в Естония, и въобще – в Източна Европа. Усещам го като нещо много близко до сърцето ми.

Намерил сте ключа към славянската душа?

- Надявам се...

Вашата лична биография е повече от любопитна. Майка Ви е флейтистка, баща Ви свири на саксофон, а Вие самият първоначално свирите на кантеле (Струнен инструмент, подобен на гусла – бел. а.)...

- Да, баща ми все още конструира такива инструменти..

След това Вие минавате на виолончело. По-малкият Ви брат от 3-годишен свири на цигулка, после на тромпет...

- Като малък смятах, че всички хора живеят така – всички свирят на музикални инструменти (Смее се – бел. а.).

На 15 години брат Ви разбира, че това не е така, и хвърля тръбата. На Вас такава мисъл минавала ли Ви е през главата?

- Да (Отговаря светкавично и започва да се смее – бел. а.). Когато бях на 16, исках да спра да свиря на виолончело. Исках да свиря на саксофон, защото беше по-популярен. Исках да се пробвам с популярна музика, но след три години отново се върнах към виолончелото.

А обичате ли да се връщате към периода с рок групата и джаза?

- Това беше докато, свирех на саксофона. Да, тогава бях тийнейджър и исках да правя по-модерни неща и по-модерна музика. Беше купон. Мисля, че много ми помага в работата това, че разбирам от поп и рок, както и от джаз, както и от симфоничната музика. Всичките са много свързани и си помагат една на друга.

Диригент е Вашата постоянна професия. Сега хрумва ли Ви да превключите на друга вълна?

- Знаете, живеем в пандемия... Миналата година през март затвориха всички концертни зали във Финландия. Всичките ми концерти бяха или отменени, или отложени за следващата година. Известно време бях много тъжен. Мислех си, какво мога да правя с моя музикален талант, след като не мога да го използвам.

Снимка: Даниел Димитров

Преди три години обаче приключих с докторантурата си по музика. Затова знам как да извършвам изследователска работа в музиката. И точно с това се занимавах през последната година. Изучавах един финландски композитор, който се казва Леви Мадетоя (1887-1947, композитор, музикален критик, диригент и преподавател от късноромантичния и ранномодерния период, признат за един от най-значимите финландски съвременници на Жан Сибелиус – бел. а.).

В момента подготвям критическа статия върху неговата първа симфония, който ще бъде готов в края на тази година. Положих доста усилия, но за мен беше истинско удоволствие да се ровя в музикалните архиви, в библиотеките, да изучавам древните ръкописи вкъщи. Тогава си дадох сметка, че и това е работа, която мога да върша.

Сега обаче съм много доволен, че съм в София. Бях малко нервен, защото последният ми концерт беше през октомври... По едно време имах колебание и се питах дали ще мога да се справя. Но тази сутрин, когато се събудих, си казах „Да, мога да го направя!“ (Смее се – бел. а.).

От 2017 до 2019 г. сте главен гост-диригент на Симфоничния оркестър в Красноярск. Какъв беше културният живот в Сибир?

- В Русия ситуацията е следната: Има Москва, има Санкт Петербург и други големи градове, които са доста подобни един на друг. Културата е хомогенна. Няма голяма разлика между големите руски градове в Европа и в Сибир. Всеки град има оркестър, опера, театър, музей.

Отидох там, защото Красноярск е голям град. Иначе не съм бил в Русия от година и половина, защото границите бяха затворени.

Смятате ли себе си за глобалист и вярвате ли, че това е добре за културата на една по-малка страна?

- Не мисля, че съм глобалист. Обичам да пътувам, да се срещам с нови хора, с различни култури, да уча новия езици. Но съм абсолютно против уравновиловката между различните култури.

Щастлив съм, че има Европейски съюз и отворени граници, и е лесно да пътуваш. Но истински се възхищавам на уникалността на различните култури и на техните народи.

Снимка: Даниел Димитров

Мъчно ми е, че във Финландия англоговорящата култура е почти навсякъде. В поп музиката и в телевизията всичко е на английски. Аз лично бих искал да има по-голямо присъствие на финландската култура в средствата за масова информация.

Има ли непокорни оркестри?

- Има. Когато работя с оркестър, това е екип от поне 70, 80 или 90 човека. И никога не се получава така, че всички да ме харесват. Винаги има един или двама, които протестират по време на репетиции. Но аз съм доволен, докато поне половината от оркестъра не започне да се бунтува (Смее се – бел. а.).

Не знам дали е въпрос на късмет, но и четирите пъти, които съм бил в България, не съм имал абсолютно никакъв проблем с музикантите.

Това означава ли, че когато има един-двама бунтовници, оставяте нещата да се развият от само себе си?

- Да да... Точно така. Тук не виждам бунтовници, а ако има, те много добре се прикриват (Усмихва се – бел. а.).

Снимка: Даниел Димитров

Трябва да кажа, че атмосферата в оркестъра, до голяма степен, се дължи на диригента. Ако ти си отворен, открит човек, с лек характер и обичаш да комуникираш, хората се отварят и се държат добре с теб. Ако диригентът е дошъл с намерението да дисциплинира всички, дори и тези, които не са бунтовници, ще се настроят срещу него и ще се бунтуват.

Смятате ли, че музикантите трябва да оформят вкуса на публиката, или е по-добре да се водят от нейния вкус?

- Не мисля, че и двата варианта са напълно валидни. Смятам, че по-голяма част от планирането трябва да се извършва от хора, които са много добре запознати с музикалните вкусове и традиции. Трябва да се има предвид и това какво иска да чуе публиката, да има взаимодействие с публиката – за да се намерят допирните точки.

Критици Ви определят като „трудолюбив, амбициозен, наясно с многобройни детайли, перфектно подготвен“. На кои детайли обръщате най-голямо внимание в работата си?

- Това е много обширна тема, която има музикален и психологически аспект – по отношение на диригентската ми работа и по отношение на хората. Интересувам се от психологията на музиканта, от психологията на групите, от това как се вдъхновяват хора и как да извадиш най-доброто от тях.

Снимка: Даниел Димитров

Относно музикантската част може да се каже, че съм обсебен от ритъма и от различните текстури на оркестрацията, както и от общата форма и драматичното разгъване на музиката.

Детайлен ли сте и извън сцената?

- Това е един много труден въпрос (Смее се – бел. а.). И може би е по-добре да не отговарям, защото някои хора смятат, че съм такъв, и това много ги дразни. Важното е, че се опитвам да работя върху себе си и да се развивам като личност. Опитвам се да живея по-неангажиращо в личния ми живот, да има по-малко драма и напрежение.

Харесвате Бетховен, Брамс, Менделсон? Извън класиката, каква музика Ви вдъхновява?

- Слушам всякаква музика и това се променя непрекъснато с времето. Понякога обичам да слушам финландска народна музика. Понякога обичам да слушам световна етно музика, например индианска.

Имам си любимци в поп музиката. Обичам да се шегувам, че имам кралски вкус по отношение на попа – зщото харесвам „Куин“ и Принс.

Казвате: „За да се преместиш в Русия, ти трябва смелост, защото езикът е труден, а начинът на живот за мен беше културен шок“. Другаде случвало ли се е да изпитате културен шок?

- Да, случи се по време на двегодишното ми пребиваване в Съединените щати. Там изпитах друг вид културен шок. Най-големият шок за мен беше, че американците, с които работех, измерваха всичко в пари. Забелязвах, например, че в администрацията на оркестъра някой внезапно е уволнен. Аз не можех да разбера защо...

20 снимки
Светлин Русев и Саша Мякиля със Софийската филхармония, юни 2021 г.
Снимка:

Някой от върха решаваше, че човекът не работи достатъчно добре или не е подходящ за работата и затова просто се изритва и се намира друг човек. За мен беше шокиращо да разбера, че хората могат да разсъждават толкова опростено. Аз не бих помислил за човека като финансова стойност, бих огледал цялостния му живот, контактите, които има...

Имал ли сте усещането за културен шок в България?

- Не! (Смее се – бел. а.).

Така, с усмивка, моля, честно да отговорите, което е по-добро – финландската сауна или руската баня?

- Ако трябва да съм честен, едно и също е. Но руснаците мислят, че е финландската сауна е суха. Но тя не е – тя е същата като руската баня. Руснаците имат малко по-различни навици – като например да влизат в сауната с шапки, а ние не.

Снимка: Даниел Димитров

И накрая, както сме набрали скорост, Ви отправям предизвикателство. Да поставите дума или две пред името на едни от най-големите музиканти, с които сте имал възможността да се срещнете до момента. Да започнем от Лейф Сегерстам?

- Луд гений.

Леонид Корчмар?

- Велик педагог.

Юрий Симонов?

- Ексцентричен педагог.

Курт Мазур?

- Велик артист.

Вадим Репин?

- Трудно е да се каже с една дума, но той е като Светлин – много приятен музикант.

Кюнг Уа Чунг?

- Плашеща (Смее се – бел. а.).

Джиан Уанг?

- Виртуоз.

Франц Велзер-Мьост?

- Ще кажа, но не трябва да го пишете (Смее се – бел. а.).

Светлин Русев?

- Удивителен.

Саша Мякиля?

- Вечно учещ се.