Отвъд всички определения и факти в нейната главозамайваща кариера, тя е ведра, усмихната и фина дама. С още по-финото си чувство за хумор, Марин Алсоп предразполага събеседника с уюта и лекотата, присъщи само на красивите и вдъхновяващи личности. С подобна характеристика като че ли няма нищо по-естествено тази симпатична нюйоркчанка да владее до съвършенство дирижирането – в прекия и преносния смисъл на думата.
Посещението ѝ у нас по покана на маестро Найден Тодоров е за два концерта със Софийската филхармония (20 и 21 май 2021 г.), в които Алсоп представя своята интерпретация на Академична увертюра и Симфония номер 2 от Брамс. Поведението ѝ по време на концерт е повече от любопитно. Дирижирането ѝ прилича на таен разговор между нея и целия оркестър. „Разговор“, по време на който тя сякаш успява да „каже“ всичко на всеки.
Затова, може би, я определят като най-добрата жена диригент, а името ѝ присъства във всички значими класации за класическа музика. Тя е първата жена диригент на Ла Скала, на виенски оркестър и на голям симфоничен оркестър в Америка. Носителка е на „Грами“, на няколко награди „Грамофон“, номинирана е за „Еми“ и наградите на BBC Music Magazine.
Марин Алсоп – за душата на Софийската филхармония, за тежестта на диригентската палка, за тенденциите в класическата музика и за музиката, която никога не би дирижирала, за филмовата музика, как се отиграват неловки ситуации и кога най-силно е биело сърцето ѝ като диригент.
Усетихте ли „душата“ на Софийската филхармония през краткото време, което имахте за репетиции?
- Да, надявам се, въпреки краткото време, в което съм тук. Те са много емоционални и търсят предизвикателства.
Колко тежи диригентската палка в ръцете на една дама?
- Точно толкова, колкото и в ръцете на мъжете. Без изключение.
Пред името Ви много често стоят прилагателни като първа или единствена? Трябва ли да приемаме с тревога този факт? Трябва ли да има повече жени с палки?
- Мисля, че някои от жените диригенти в миналото са достатъчно известни. Техните истории обаче не са разказвани. Наскоро срещнах една госпожа, която сега е около 80-годишна. Казва се Силвия Кадуф и е първата жена, дирижирала и Берлинската, и Нюйоркската филхармония (Sylvia Caduff, родена на 7 януари 1937 г., е швейцарски оркестров диригент. През 60-те години е асистент на Бърнстейн в Нюйоркската филхармония. В края на 70-те е първата жена, която заема поста главен диригент в Германия. На 15 октомври 1978 г. дирижира Берлинската филхармония – като гост-диригент, заместващ Караян, който се чувства зле. Тя е седмата жена, която дирижира оркестъра от основаването му и единствената между 1930 и 2008 г. – бел. а.).
Никога преди не бях чувала за нея. А това не е честно. За жените трябва да се знае повече. Сега, през последните пет години, има повече възможности поради движението Me Too.
Вие сте дъщеря на музиканти? Имала ли сте избор или колебания за професионалния си път?
- Не, че съм имала колебания, просто нямаше време за колебание. Нямах и избор. Аз бях много млада, когато започнах да уча. Родителите ми искаха да стана пианистка, но аз мразех пианото. Отказах се от този инструмент на шестгодишна възраст и започнах да свиря на цигулка, която обожавам.
Казвате, че не сте имала колебания и време за избор. Но имахте ли желания, различни от музиката?
- Да... Винаги съм имала интерес към литературата и математиката. Учих в университета Йейл. Но родителите ми са единствените в историята, които казаха: „Защо искаш да ходиш там и да изгубиш четири години". Да изгубиш, повтарям! (Смее се – бел. а.). След това отидох в Джулиард...
За Вас казват, че сте жената, променила света на класическата музика. Какво или кой е в състояние да промени Вашия музикален свят, Вашата професия, кариера?
- Боже мой! Това е хубав въпрос... Не зная... Дори не знаех че има нещо друго по-различно... Знаете ли, когато видя децата в програмата OrchKids (Музикална образователна програма за младежите в неравностойно положение в града, създадена от Марин Алсоп – бел. а.), с която работя, когато видя как свирят на инструментите – на едно наистина добро и качествено ниво, когато видя какви възможности имат сега, когато видя, че моите ученици са уверени – си казвам, че действително всичко, което правя, си е заслужавало... Смятам, че ние като хора можем да постъпим най-добре като дадем нещо на следващите поколения.
Директор сте на фестивала за съвременна музика в Калифорния, в продължение на 25 години. Има ли тенденции в класическата музика? Какви са те сега?
- Да, работих там четвърт век, но приключихме... Този фестивал като че ли отразяваше по-скоро моите предпочитания по отношение на съвременната музика. След това бях в Бразилия, във Виена, открих нови гласове. В Австрия съвременната музика е по-трудно разбираема, по-наситена, по умозрителна. Докато в Бразилия тя е по слънчева и по-топла. А в Америка има от всичко. Разбира се, това, което казвам, е доста обобщено.
Без какво не може диригентът на един оркестър – трябва ли да разбира от мениджмънт, ПР, психология или нещо друго? Без какво не можете Вие като диригент?
- Чувство за хумор – особено по отношение на себе си. Когато застанеш пред стотина човека и направиш нещо странно или характерно само за теб, всеки жест, всяко действие изведнъж добива много голямо значение. Затова човек трябва да има малко чувство за хумор. Това е най-важното и в живота.
Има ли музика, която никога не бихте дирижирала?
- (Замисля се – бел. а.) Не. Имаше един период от моя живот, в който си мислех, че инструментите, типични за определени исторически епохи, не са за мен. Сега обаче непрекъснато работя с оркестри от ерата на просветлението (Смее се – бел. а.). Така че няма нещо, което не бих дирижирала. А и човек никога не трябва да казва никога...
Как гледате на концертите с филмова музика, които са много популярни в България? Това висока топка ли е?
- Мисля, че тези концерти са прекрасни. Работила съм с най-различни видове музика, включително музика за рисувани филми. И то по времето, когато не беше толкова лесно, колкото е сега. Трябваше чисто визуално да проследя действието и как да се изпълни съответната музика – когато удрят някого с тиган по главата, например (Смее се – бел. а.).
В края на краищата, живата музика във всяка своя форма е нещо важно, когато дава едно по-особено усещане на хората. Дори, когато се изпълнява във фоайето на хотел. Стига да е на живо, усещането е друго. Естествено, филмовата музика също създава усещането, че е важна. А музиката може да се изпълнява навсякъде, дори в мол, и въпреки това да бъда оценявана. Не знам дали филмовата музика е високо изкуство. На кого му пука! (Усмихва се – бел. а.).
„Грами“ и „Грамофон“ помагат ли на един музикант или го вкарват в рамки и по някакъв начин ограничават свободата му?
- (Замисля се – бел. а.) Не зная... Наградите са хубаво нещо, но това, което според мен остава, е реакцията на публиката, на хората. И това най-много ми липсваше по време на изолацията – публиката!
Вие ли избирате оркестъра или оркестърът избира своя диригент?
- Това е като в брака. И двете страни трябва да са съгласни. В този случай обаче хубавото е, че и двете страни знаят, че не е завинаги (Смее се с глас – бел. а.).
Като говорим за брак, какво може да Ви изкара от равновесие по време на концерт?
- Всичко е въпрос на взаимоотношения. Може някой музикант в момента да не се чувства много добре, да не му е ден. Това трябва някак си да се преодолее. Трябва да потърсим начин да разрешим проблема, а не да се дразним взаимно. Същото е, както е и в семейството.
Как се отиграват такива ситуации?
- Отново с добро чувство за хумор, но мисля – и с доброта, и със състрадание.
В крайна сметка, всички искаме едно и също – да създаваме красива музика.
Кога най-силно е биело сърцето Ви като диригент?
- По време на пандемията имах много специални и незабравими моменти, докато работех с малки групи, с малки оркестри. Но вечерта, преди всичко да се промени и да спре, в Балтимор дирижирах генерална репетиция на Трета симфония от Малер. Знаех, че нещо предстои да се случи, знаех, че може би много неща няма да са същите... Затова се опитах да поема и да запомня това усещане – на големия оркестър и на големия хор. Мисля, че беше 13 март...
Тогава предложих на музикантите да запишем тази репетиция на видео. Те обаче казаха, че нямало нужда, защото в края на седмицата ни предстои концерт. Той така и не се състоя...
Трябва да кажа още нещо преди да приключим. Изпитах истинска наслада от това интервю. Освен това, Вие не ме попитахте дали наистина съм жена (Смее се с глас – бел. а.).