„Капитал(на) грешка“ в Народния театър е продължението на един своеобразен театрален сериал, който режисьорът Иван Панталеев започна през 2018 г. с „Neoдачници“. Сега основата е друга – „Казимир и Каролине“ на австрийския драматург Йодьон фон Хорват. 

Но това е само основа, върху която се изграждат етажите на един нов дом. В него живеят новите неудачници. Новите нормално-луди, съгражданите с официални анцузи, които имат самочувствието, че Те са Прехода и пътя към Утре-то. А то няма да е като днес, защото Те са новото модерно и съответно – новата класика.

Усещането за средата е почти същото, както в „първия епизод“. И  в тази приемственост няма нищо случайно. Защото „креатурите“ са същите, независимо дали тяхното обиталище е хотел или бинго зала, макар и с пиано. Продължението е много по-пъстро, по-динамично и много по-шантаво – точно толкова, колкото и ние самите сме станали през последните две години. 

Снимка: Владимир Карамазов, Народен театър

Защото алюзията, съвсем очевидно, е със силен социален ангажимент. Може би, затова и всеки типаж носи първата буква от името на актьора. Смях, ирония, самоироня, сарказъм, но и много добронамереност – или поне такава е надеждата на гледащия, който след тези 150 минути „Капитал(на) грешка“ има достатъчно материал за преосмисляне.

Колко чудовищна е илюзията, в която прекарваме дните си? Защо наричаме нищото нещо и все се надяваме нищото да се окаже нещо? Опитваме ли се да игнорираме несъстоятелността на света и неговата привидната жизненост? Защо свободата се оказва прогнила политическа конструкция? Навикът ли е най-големият ни враг?...

Отговорите са в Театъра! Въпреки, че той е едно от малкото  места, в които от нищо може да стане нещо, нищо че всичко е илюзия. Защото, в края на вечерта, нещото отново се превръща в нищо и театърът непрекъснато ни напомня за това. Затова и действието се развива под непрекъснато светещ надпис „Всекиму заслуженото“, а театърът остава, без да има опасност да бъде пометен от омразата на зрителите...

Историите се разказват като на приятел. Защото, за да мислим, имаме нужда от думи... Живот като в шкаф, на пластмасови столове, които търсим в други представления, без да разбираме, че играем във всяко едно от тях, без въобще да сме разпределени. Защото всичко е бинго и всеки си получава заслуженото, задушен от проблемите с битова шлагерия.

Снимка: Владимир Карамазов, Народен театър

„Капитал(на) грешка“ показва, че Народният театър разполага с прекрасни комедийни актриси. Теодора Духовникова е истинската комедийна звезда, гласът й, визията й – цялостното ѝ превъплъщение в този спектакъл е паметно. Стефания Колева е идеалната „кифла“ – забавна и свежа, а след това на 100 процента влиза в образа на душевно болна.

Радена Вълканова е съвършеният цивилен клоун, а Александра Василева е вкарана в нетипична за нея мекота, въпреки анцуга. Актьорска задача има и помощник-режисьорът Олга Недялкова.

Снимка: Владимир Карамазов, Народен театър

В мъжкия фланг са актьорите Велислав Павлов, Димитър Николов, Иван Юруков, Христо Петков и Юлиан Вергов. Сценографията и костюмите са на Милена Пантелеева и Елис Вели. Музиката е на Антони Дончев, който през цялото време свири на живо в представлението.

„Капитал(на) грешка“ – защото вече съвсем не е достатъчно да живеем по правилата. Правим малки грешчици и те всеки път се оказват верни. Все някога обаче правим и капитална(та) грешка.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!