Чухте ли? Чухте ли? Дете поставя Гогол в Народния театър. Въображение, цвят, смях, чист и галещ сетивата спектакъл прави режисьорката Катя Петрова. С очите на едно (не)пораснало дете. С фантазията на малък гений, с вдъхновението от магията на куклите и лукса да „дирижираш“, без да командваш...
Актрисата Мартина Пенева допълва: „Театърът на Катя Петрова е изключително интересен. Има един детски наивитет, което, в никакъв случай, не е инфантилност. Тази детска вяра, която присъства и тук, в този спектакъл, е нещо просто прекрасно“...
„Разходка с Гогол“ не е представление, което може да изненада онези, които очакват неочакваното. „Разходка с Гогол“ е повече от разходка, повече от възможност да си припомним стойностни текстове, незабравими фрази на великия класик и една уютна актьорска игра, която приобщава публиката и я прави съпричастна...
Катя Петрова е от режисьорите, които използват импровизация и това, по никакъв начин, не променя логиката и всичко, което иска да постигне. „По-скоро, прави спектакъла още по-жив и по-кислороден. Така, публиката има усещането, че действието се случва в момента“, казва тя. Това не е „проект“ по Гогол, в който Гогол липсва, а е Гогол от първата до последната минута – от абсурда и фантазията до злободневието и бруталната актуалност.
Любопитно е, че повече от актьорите, чиято средна възраст е около 35 години, се срещат за първи път с Гогол. И това още повече придава блясък и девственост на прочита, но и на чисто зрителното попиване на тези толкова конкретни, почти черно-бели в своята същност, характери.
Музиката на живо, плюс хапки от пантомима, клоунада и кукли допълват чувството за истински, пълнокръвен театър и правят още по-разбираеми думите на актьора Кире Гьоревски: „Цялата енергия, която получаваме един от друг, зарежда нас като хора – на чисто физическо ниво, но и на метафизично ниво. И това е нещо, което извисява моята дух и душа до небесата“.
Актьорите. Ах, тази Радина!
Радина Кърджилова е изненадата. Най-вече визуално. В ролята на невзрачния човек/чиновник Акакий Акакиевич Башмачкин, тя е онова изродено петно, от което всички уж бягат, но всъщност „зависят“. Невзрачното е новото модно, петното, без което не можем – за да сме уверени в собствената си нормалност.
Героят на Кърджилова е барометър – и актрисата отлично се справя с тази задача – който показва все по-разреждащата се атмосфера, в която живеем и връщането към устои от миналото, които отдавна трябва да са блокирани...
В телата на останалите герои се преобразяват още седем от най-добрите актьори в Народния театър. Стелиан Радев е с дългогодишен гоголевски стаж от театър „Кредо“ на Нина Димитрова. Пламен Димов и Жаклин Даскалова правят поредна стъпка нагоре, Радена Вълканова – поредна силна роля, а талантливият Кире Гьоревски е повече от чаровен заради детския поглед и животинския бяс, с който „посяга“ към сътвореното от Гогол. Мартина Пенева е едно от новите попълнения в трупата на Народния театър. Дъщерята на Наско от „Б.Т.Р.“ е сполучливо откритие на Ана Батева („Аз победих“, „Двойно дъно“), а Александър Тонев може да бъде гордостта за всяка театрална трупа.
Драматург на спектакъла е Майя Праматарова, хореограф е Анна Пампулова, а сценографията и костюмите са на Борис Далчев и Петя Караджова. Музиката на композитора Христо Йоцов се изпълнява на живо от Венислав Будинов (акордеон) и Николай Темнисков (туба). На Светлозар Георгиев е звуковият дизайн, а визуалната картина – на Теодор Киряков.
