През годините той винаги е съумявал да свири по най-тънката струна в душата на своята публика. И винаги е успявал да изведе от нея добро – независимо дали става въпрос за вкус към музиката или за чисто човешки добродетели. През годините това не утихва, а става още по-силно, въздействащо, но и някак притихнало сред нотите и тяхната магия в залата.
За него сякаш няма кризи и пандемии, няма протести и разнобои. Светът го вълнува, но въпреки това, Васко Василев успява да запази себе си и цветовете на собствената си душевна красота.
Безупречен на сцената и гонещ най-високата летва на виртуозността – такъв бе и на 20 октомври в зала 1 на НДК. Събитие, чиито тон съвсем непреднамерено бе зададен от едно стихотворение на Джон Хенри Маккей (1864-1933). То бе прочетено от пронизващия глас на Цветана Манева във видео, прожектирано на огромен екран зад оркестъра.
„...ще се спуснем тихо, леко, бавно, ще се гледаме в очите, ще мълчим, докато щастието в нас...“ – и по-натам поезията на думите няма значение, защото всичко е музика... Щраус, Масне, Бизе, Чайковски, Сарасете, Сен-Санс, Брамс, Виторио Монти и по-малко познатият Кристиан Синдинг.
Със седемнадесет различни по своята страст изпълнения, Васко Василев като че ли се опита, за пореден път, да предаде своя урок от приятели към приятели. И този път не липсваше еуфорията, с която и публиката, и артистът могат да летят – той от град на град, а тя – от концерт на концерт, с безметежната увереност, че това е поредната им среща. Но този път усещането май бе за взаимна споделеност и радост от всеки миг и минута.
След поредни аплодисменти Васко каза: „Още една песен, че после ще ни трябва сертификат“, с неизменната си усмивка и намигване към новите мерки спрямо „безопасността“ в сектора на културата.
В един момент всички музиканти захвърлиха лъковете, но не като протест срещу нещо, а заради „Пицикато полка“ на Йохан Щраус-син. Изпълнение, което бе своеобразна прелюдия към пълното възпламеняване на настроението в целия спектакъл.
Концертите на Васко Василев продължават, но догодина. Първият от тях е на 30 юни във Варна, следват Бургас – на 2 юли, и отново София – на 5 юли. Събитието в столицата е на открито, на стадион „Юнак“.
