През годините той винаги е съумявал да свири по най-тънката струна в душата на своята публика. И винаги е успявал да изведе от нея добро – независимо дали става въпрос за вкус към музиката или за чисто човешки добродетели. През годините това не утихва, а става още по-силно, въздействащо, но и някак притихнало сред нотите и тяхната магия в залата.

За него сякаш няма кризи и пандемии, няма протести и разнобои. Светът го вълнува, но въпреки това, Васко Василев успява да запази себе си и цветовете на собствената си душевна красота.

Безупречен на сцената и гонещ най-високата летва на виртуозността – такъв бе и на 20 октомври в зала 1 на НДК. Събитие, чиито тон съвсем непреднамерено бе зададен от едно стихотворение на Джон Хенри Маккей (1864-1933). То бе прочетено от пронизващия глас на Цветана Манева във видео, прожектирано на огромен екран зад оркестъра.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„...ще се спуснем тихо, леко, бавно, ще се гледаме в очите, ще мълчим, докато щастието в нас...“ – и по-натам поезията на думите няма значение, защото всичко е музика... Щраус, Масне, Бизе, Чайковски, Сарасете, Сен-Санс, Брамс, Виторио Монти и по-малко познатият Кристиан Синдинг.

Със седемнадесет различни по своята страст изпълнения, Васко Василев като че ли се опита, за пореден път, да предаде своя урок от приятели към приятели. И този път не липсваше еуфорията, с която и публиката, и артистът могат да летят – той от град на град, а тя – от концерт на концерт, с безметежната увереност, че това е поредната им среща. Но този път усещането май бе за взаимна споделеност и радост от всеки миг и минута.

След поредни аплодисменти Васко каза: „Още една песен, че после ще ни трябва сертификат“, с неизменната си усмивка и намигване към новите мерки спрямо „безопасността“ в сектора на културата.

В един момент всички музиканти захвърлиха лъковете, но не като протест срещу нещо, а заради „Пицикато полка“ на Йохан Щраус-син. Изпълнение, което бе своеобразна прелюдия към пълното възпламеняване на настроението в целия спектакъл.

Концертите на Васко Василев продължават, но догодина. Първият от тях е на 30 юни във Варна, следват Бургас – на 2 юли, и отново София – на 5 юли. Събитието в столицата е на открито, на стадион „Юнак“.