Играта с войната изглежда много по-страшна от самата война. Играта, присъща на децата, е занимание, което по презумпция е лишено от мръсотия и подмолност. За войната няма умалително – но „Войцек“ на Георг Бюхнер е.

Пиесата на германския драматург в режисьорския прочит на Димитър Илиев е като криво, но правдиво огледало. В него се вижда целия абсурд и безсмислие на една кошмарна действителност, и ад – без кръгове, а само от линии, които зачертават и унищожават живот. Там екзекуцията се „провежда“ като всяка друга церемония...

„Войцек“ е огледало, в което лъщят лицата на болните мозъци, на лидерите, на тяхната самообсебваща мания за величие. Редник, Мария, капитан и доктор излизат на сцената като хора без история – за да разкажат най-силната история...

Всъщност, историята я има, но по-силно от нея остава усещането за войната. За изтръпването от неясното „след малко“, за болката без край. За редника, роден на Благовещение, екзекутиран незнайно кога и виновен незнайно за какво. За малоумието да бъдеш човек по време на война. Защото има смисъл да бъдеш човек – точно по време на война.

„Войцек“ е за смисъла да усетиш вятъра, който духа от „югосевер“, за тишината, в която не смееш да си поемеш дъх. Когато светът сякаш е умрял. Когато целият свят „не е стока“ и всичко върви по дяволите. Когато човешкият пулс е по-учестен от картечен изстрел...Нечовешки разказ за един от най-срамните човешки феномени. Когато съчетанието война и мир звучи като зловещ оксиморон, в който трябва да живееш...

В изцяло силния актьорски състав на „Войцек“ изпъкват две нови и почти непознати имена.

За софийската публика Самуела-Ивана Церовска е позната от сцените на НАТФИЗ, „Сфумато“ и Народния театър. Във „Войцек“ родената през 1994 г. актриса се откроява не само като единствен женски образ.

В присъствието й има едновременно деликатност и острота. И като една истинска Мария в пиесата, тя събира божественото начало, дадено на всеки смъртен, редом с разврата и иронията да бъдеш жив – в безвремие и безтегловност, или просто в панаир по време на война.

Радослав Радев участва и в предишния театрален проект на Димитър Илиев – „Пазаруване и секс“ (2021). И в двата случая режисьорът залага на един провокативен и предизвикателен актьорски заряд, излъчване на ръба, но и отвъд перверзността, опасен чар и почти брутална сексуалност. Радев е талант, който умее да се забавлява на сцената, да я запълва и да подлага гласа и езика на тялото си в безкрайни комбинации.

Сценографията и костюмите във „Войцек“ са на Сандрела Канаан. Хореограф е  Ели Китова. Участват още Живко Сираков и Цветан Колев. Представлението се играе в Yalta Art Room.

За автора

Карл Георг Бюхнер (1813-1837) е драматург, прозаик, лекар, философ и революционер. Изучава медицина в Страсбург, а след това философия и медицина в Гесен. Сред основателите е на група, която се превръща в секция на Gesellschaft fur Menschenrechte (Дружество за човешки права) в Гисен и Дармщат.

С помощта на протестантския теолог Фридрих Лудвиг Вайдиг, той публикува брошурата Der Hessische Landbote – революционен текст, в който се критикуват социалните проблеми в Хесен. Властите ги обвиняват в държавна измяна и издават заповед за задържане. Докато Вайдиг е арестуван, измъчван и умира в затвора в Дармщат, Бюхнер бяга през границата в Страсбург, където пише по-голямата част от литературното си творчество.

Пиесата „Смъртта на Дантон“ е публикувана през юли 1835 г. През есента на същата година започва работа върху новелата „Ленц“, посветена на писателя Якоб Михаел Райнхолд Ленц – един от най-известните представители на движението „Буря и натиск“. Завършва комедията „Леонс и Лена“, както и дисертацията си, посветена на нервната система на рибите. Заради нея философският факултет на университета в Цюрих през 1836 г. му присъжда титлата доктор на философските науки. През октомври същата година се мести в Цюрих и изнася първата си лекция. Започва да работи и върху „Войцек“, която остава фрагмент. Един от неговите доценти в Гисен – медикът Йохан Бернхард Вилбранд, е прототип на лишения от хуманност доктор в най-известната му пиеса.

Смята се, че ако е живял по-дълго, Бюхнер е можел да стане значим колкото Гьоте и Шилер.

През 1924 г., по време на Ваймарската република провинция Хесен учредява наградата „Георг Бюхнер“, която става най-престижното литературно отличие в немскоезичното пространство.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!