Сезон 2007 във Формула 1 бе един от значително монотонните по отношение на бройката пилоти спечелили състезания в Гран При. Асовете на отборите на Макларън-Мерцедес и Ферари белязаха битката през изминалата година, като не оставиха шанс на нито един друг отбор да си позволи привилегията да отправи погледа си дори към класиране на подиума. Не по този начин обаче стоят нещата през 1982 г., когато 11 различни състезатели успяват да вкусят от шампанското на победителите. Те са:

състезание-дата-победител
Кялами - 23 януари - Ален Прост
Рио де Жанейро - 21 март - Ален Прост (видео)
Лонг Бийч - 4 април - Ники Лауда
Имола - 25 април - Дидие Пирони (видео)
Золдер - 9 май - Джон Уотсън
Монте Карло - 23 май - Рикардо Патрезе (видео)
Детройт - 6 юни - Джон Уотсън
Монреал - 13 юни - Нелсон Пикет
Зандворт - 3 юли - Дидие Пирони
Брандс Хеч - 18 юли - Ники Лауда
Пол Рикар - 25 юли - Рене Арну
Хокенхайм - 8 август - Патрик Томбей
Целтвег - 15 август - Елио де Анжелис (видео -
едно от най-оспорваните състезания в историята)
Дижон - 29 август - Кеке Розберг
Монца - 12 септември - Рене Арну
Лас Вегас - 25 септември - Микеле Алборето
ВИДЕО РЕПОРТАЖ НА СЕЗОН 1982 - ЧАСТ I | ЧАСТ II

""Сезон 1982 е домакин на 33-то издание на Световния Шампионат по Формула 1. Той запчва на 23 януари 1982 и слага своя край на 25 септември същата година. За първи път от създаването на Гран При, в календара не са фигурирали стартове, в които не са се раздавали точки за класирането. От този момент нататък и по-специално през 1984 г., това правило официално влиза в сила и се практикува и до ден днешен. Сезон 1982 също така е и единственият, в който една държава е домакин на три състезания - САЩ: Гран При на Лас Вегас, Гран При на САЩ изток и Гран При на САЩ запад. Това е и сезонът, в който най-много различни състезатели са стигали до най-високото място на подиума.

Роденият в Швеция финландец Кеке Розберг печели шампионата, въпреки че към сметката си за съответната година има само една победа. Сезонът е изключително напрегнат, като на стената на победителите, своето име оставят 11 пилоти: Кеке Розберг (състезавал се за Уилямс), Рене Арну и Ален Прост (за Рено), Патрик Томбей и Дидие Пирони (Ферари), Джон Уотсън и Ники Лауда (Макларън), Нелсън Пикет и Рикардо Патрезе (Брабъм), Елио де Анжелис (Лотус) и Микеле Алборето (Тирел). Въпреки напрегната борба, сезонът бива белязан от смъртта на Рикардо Палети (трагедията в Гран При на Канада) и Жил Вилньов (трагедията в Гран При на Белгия).

""
 
Крайно класиране при пилотите:
1. Кеке Розберг - 44т.
2. Дидие Пирони - 39
3. Джон Уотсън - 39
4. Ален Прост - 34
5. Ники Лауда - 30
6. Рене Арну - 28
7. Патрик Томбей - 25
8. Микеле Алборето - 25
9. Елио де Анжелис - 23
10. Рикардо Патрезе - 21
11. Нелсън Пикет - 20 (вижте по какъв начин Пикет обича да разрешава дрезгите си с останалите пилоти)
12. Еди Шеевър - 15
13. Дерек Дали - 8
14. Найджъл Менсън - 7
15. Жил Вилньов - 6
26. Чико Сера - 1

Крайно класиране при констуркторите:
1. Ферари - 74
2. Макларън-Форд - 69
3. Рено - 62
4. Уилямс-Форд - 58
5. Лотус-Форд - 30
6. Тирел-Форд - 25
7. Брабъм-БМВ - 22
8. Лижие-Матра - 20
9. Брабъм-Форд - 19
10. Алфа Ромео - 7
14. Фитипалди-Форд - 1

През този сезон правят впечатление още имената на: Манфред Винкелхок (баща на Маркус Винкелхок - бивш титляр за тима на Спайкър, водач в състезанието за Гран При на Европа през тази година); Емилио де Вилота (баща на Мария де Вилота - първата жена, взела участие в Световния Пистов Шампионат за Туристически Автомобили WTCC).

снимка заглавие: motorsportmemorabilia