Запознайте се с Василена Василева! Тя е единствената жена в България, която се занимава с делтапланеризъм, отдели няколко часа от времето си, за да разкаже специално за читателите на sport.btv.bg повече за този невероятен екстремен спорт.

Василена е изключително чаровна и лъчезарна, заредена с енергия и ентусиазъм, а сладкодумието, с което разказва за летенето, може да зарази всеки с желание да види света от птичи поглед. Ако го направи и с вас, то не се колебайте и научете повече за клуба, в който членува и тя - www.deltaclub.bg

 

Каква е разликата между делтапланера и парапланера?

Делтапланерът е една твърда конструкция, за разлика от парапланера. Хубавото му е, че тази солидност на конструкцията ти дава повече сигурност докато летиш. Не може да ти се сгъне крилото, както е при парапланера, който е мек.  Освен това делтапланерът лети доста по-бързо. Що се отнася до времето на полета, то си зависи от пилота и атмосферните условия. В това отношение парапланеристите са доста повече хора и правят повече рекорди от нас – скоро едно  момче летя към 250 км от Шумен до Враца. Цял ден е летял.

Ти си единствената жена делтапланерист в България. Как се запали?

Съвсем случайно. Преди две години нямах представа какво е делтапланер, а за парапланери само бях чувала. Тогава един мой приятел, запален авиатор, реши да ме води на събор на леката авиация в село Бохот и там за пръв път видях делтапланер. Беше моторен. Първото ми впечатление беше "Боже, това нещо не може да лети!" Цял ден обаче ги гледах как "не могат да летят" и по едно време дойде едно момче, което ме видя, че снимам, защото моето хоби е фотографията, и ми предложи да ме качи на делтапланера и да отидем на Кайлъка, за да снимам. Аз се прекръстих и се качих, реших, че за снимките си струва. Така осъзнах колко много ми харесва да летя. Усещането е съвсем различно от самолет.

После се запознах с моя инструктор, който ми каза, че той лети безмоторно. Това породи в мен още повече въпроси – "Как пък това нещо лети и без мотор?!" Намерих го във Фейсбук, помолих го да ме вземе с тях и да видя как се лети безмоторно и осъзнах, че това нещо е моето нещо. Нямаш перка, нямаш мотор, няма го този ужасен звук, който издава моторът. Едно ужасно бръмчене, което не ти дава да мислиш. При безмоторното летене и тялото ти е легнало, имитираш полета на птицата.

Колко време ти отне за да можеш да литнеш сама?

Отне ми около два месеца, за да мога да започна да отхвръквам сама на едно учебно баирче до Бистрица. В началото започваш само с тичането, носенето на самото крило. Докато свикнеш с него, раменете ти са сини постоянно. Около два месеца само сме тичали с една приятелка, с която започнахме заедно, но тя прекъсна, сега ще видим дали ще се върне. После започваш да отхвръкваш по малко – по 2 метра, по 3 метра... Аз още не мога да кажа, че съм истински пилот, научен. Тази година очаквам вече да започна и с термиките.

Ти си фина, слаба, явно  не е нужно да си як, здрав мъж, за да можеш да летиш с делтапланер...

Да, 50 кг тежа аз, а моето учебно крило тежи 25 кг, което е едно леко крило.  Спортните крила достигат до 35-40 кг и аз там наистина не се вписвам  в тази категория, трябва ми нещо по-леко. Но не е чак толкова трудно и тежко. Всичко е до навик. Като има и вятър, той сам ти помага – носи ти крилото. Иначе в началото наистина мислех, че това е най-тежкото нещо на света. Първият път като се пробвах беше февруари месец, имаше сняг, газех през него и трябваше за 20 метра да пренеса крилото и като видях колко тежи  си мислех, че след два дни ще се откажа, но се радвам, че показах и на себе си, че мога да се справя.

Парапланеристите са много повече точно затова – екипировката им се събира в една раница. Могат дори на автостоп да се возят, а на нас ни трябва специално пригодена кола. Крилото се свива на 5 метра.

Скъпо ли е?

Не бих казала, че е скъпо, ако членуваш в някой клуб, както съм аз. В САЩ за да започнеш ти искат да си купиш крило, каска, всичко, плащаш курса и тогава започваш. В България обаче стандартът на живот все още не е толкова висок и затова в клуба сме купили няколко учебни крила и ако някой иска да започне, може да дойде и да се пробва с тях, за да види дали му харесва, дали е неговото нещо. След това вече си купува сам.

Продават се и крила на старо. Ако искаш някое хубаво – от 2000 година и насам, можеш да го вземеш от 700 евро до 5-6 000 евро, което не е по джоба на всеки. Спортните крила са по 10-15 000 долара, което е доста. Но пък им е много дълъг животът. Ние имаме едно крило от 1985 година, което е в перфектно състояние. Просто трябва да се поддържа.

Каква екипировка ти трябва, за да летиш?

Трябва ти крило, сбруя – това, на което летиш, на което се държиш, те са много различни видове. Трябва ти каска, добре е да имаш ръкавици, за да не ти измръзнат ръцете и очила.

Състезания провеждат ли се?

Има състезания. Те се провеждат с прелети. Поставят ти задача – излиташ от някое място, дават ти 6, 7, 8 точки, на които трябва да се чекираш. Имаш прозорец от време, в който можеш да излетиш – от 14 до 16 часа, примерно. Ти решаваш кога да излетиш. Отиваш до едната дестинация, удряш GPS точка, че си бил там и продължаваш напред, докато затвориш кръга. Вече точките после се изчисляват много сложно, с различни програми, и се прави класиране.

Има и акро състезания, които са за фигури, но вече такива пилоти в България нямаме. Там се искат и много по-подсилени крила.

Къде се лети в България?

На Витоша от Комините. Сопот – там има и лифт и е доста популярно, южен склон, термиките са много. Сливен, Кюстендил. В Гърция се ходи много, както и в Македония, над Охридското езеро.

Правим си страхотни ексурзии и едновременно с това си и летим. Аз съчетавам и фотографията с това, но трябва да е с моторен делтапланер и някой да те вози, за да станат хубави снимки. Безмоторно и сам можеш, но с малко апаратче.

Делтапланеристите са много интересни личности – от шантав нататък. Идеални са за снимки, чудесно е да общуваш с тях и да ги запечатваш на снимки, а най-добре даже на видео. Не бях срещала хора като тях до момента в който не започнах да се занимавам с това.

Всеки ли може да се занимава с това?

Всеки с елементарна физическа култура. Не трябва да си се залежал прекалено много, да не си много едър. Няма възрастови ограничения. Сега имаме в клуба един ученик, който е сега на 50 години. За деца също няма проблеми, но трудно се намират при нас детски крила. Но в световен мащаб има  много такива и децата от малки се учат.

По времето на социализма е имало професия делтапланерист в България и е бил много добре развит, но след края на режима е започнало едно голямо западане на  тази дисциплина. Надявам се обаче, че скоро отново ще тръгне много нагоре.

Какво ти дава този екстремен спорт?

Делтапланерът ти дава много. Дава ти различно усещане за теб си, различна гледна точка. Преодоляваш много страхове. Да летиш, да си съвсем сам във въздуха, да можеш да видиш света от толкова високо и да знаеш, че си стигнал сам там... дава ти страхотно усещане за свобода и някак поглеждаш нещата отгоре. Много е красиво! Дава ти дисциплина, себевъзпитание, възможност да прецениш собственити си сили. Имам моменти, в които трябва сам да си прецениш, че е време да си с сгънеш крилото и да се откажеш.

Има ли страх?

Не е толкова страшно, но страх трябва да има, защото, както казва един от нашите пилоти, страхът ни пази!