Гълъбин Боевски – живот като на кино. Коментар на Тодор Шабански

Точно така озаглавих един мой коментар преди 8 години във в.„7 дни спорт”. Днес пак използвам заглавието, защото продължавам да твърдя, че най-точно охарактеризира бурния живот и превратната съдба на един свръхамбициозен наш сънародник.

Има и още едно заглавие, върху което претендирам за авторство. То пак е свързано с щангите и днес отново се връщам към него заради Боевски. Преди десетина години провокирах с „Кумири или шмекери”, защото българското общество стоеше объркано пред подобна дилема след десетките допинг-излагации в щангите.

И тогава тезата ми бе следната: за България Боевски е герой, носител на медали, държавни награди и ордени, той е идол за цялата нация. За целия останал свят той е един шарлатанин, шмекер, опитал се няколко пъти да излъже правилата и своите съперници, като за това е наказан жестоко с отлъчване от практикувания спорт. Всеки сам да реши какъв за него е Боевски. Последните събития може да му помогнат.


Амбицията изяде таланта


Убеден съм, че свръхаамбицията изяде таланта на Гълъбин. Нещо повече - тя провали живота му. Този супернадарен наш състезател просто изгоря в желанието си непрекъснато да има всичко и да бъде над всички. Той искаше нонстоп да побеждава, да командва, да печели...

За една спортна натура това е обяснимо - дори задължително. Но и пагубно извън подиума – в живота, когато не усети границата, пред която трябва да спре. Гълъбин нямаше този усет, той се водеше само от емоция, амбиция и печалбарство. И това му изяде главата.

Помня много победи и простотии на този спортист, който все още държи един световен рекорд за България. На част от тези събития съм бил пряк свидетел, като отразяващ щангите в последните 20 години. Днес повече с болка вадя от спомените си, това, което написа с действията си Гълъбин:

1995 г. Боевски е уличен в употреба на допинг, което го лишава от право да участва на Световното в Гуанджу (Кит). Гълъбин търси медиите и обвинява за случилото се генералния секретар на БФ щанги Нораир Нурикян. След двегодишно наказание се връща на подиума.

1999 г. Избран е за спортист на България, след като става европейски и световен шампион. Бил е веднъж втори и веднъж трети в класацията. В кариерата си има още една световна и две европейски титли.  

2000 г.  Гълъбин Боевски става олимпийски шампион. В Сидни неговото вироглавство може би за първи и последен път му помага. Той отказва да приема подсилки и тонизиращи вещества с останалите национали и единствен няма проблеми с ороцетама. Всички други нашенци „горят” в поредния български мега допинг-скандал на олимпиада.

2001 г.  Боевски открито напада с обидни реплики Иван Абаджиев. Обвинява го за станалато на Игрите в Австралия. Застава начело на групата, която иска линчуване и изхвърляне на Старшията от щангите.   

2003 г.  Отново е уличен с допинг, по-точно в манипулиране на допингпроби, заедно със Златан Ванев и Георги Марков. Тъй като за Боевски това е рецидив, той получава доживотна забрана, която по-късно е намалена на 8-годишна. Междувременно Гълъбин съди Международната федерация, но губи делото в Спортния арбитраж в Лозана.

2004 г.  Боевски получава подарък от министър Васил Иванов – фитнесцентър насред София, до главния вход на Националния стадион „В. Левски”. Помещенията са предоставени срещу символичен наем, ремонтирани и оборудвани предимно с държавна пара, според признанията на самия Лучано.

2005 г.  Боевски обвинява тогавашния президент на БФ щанги Антон Коджабашев, че не го е защитил пред Международната федерация и тръгва да го сваля от власт. На общото събрание застава зад кандидата Андон Николов, който печели изборите за президент.

2006 г.  Изненадващо Боевски се обявява срещу Андон Николов, който наскоро е подкрепил за президент. Причината според самия Николов е, че Гълъбин му е поискал висок пост в управата, но това нямало как да стане за човек, изхвърлен от всички структури на щангите поради 8-годишното си наказание  

2007 г.  Боевски организира нов преврат и застава зад Антон Коджабашев, който е свалил преди две години. Заверата успява и Коджата отново е президент на федерацията, но за Гълъбин пак няма пост и  той пак остава разочарован. Тук някъде той мирясва на тема „щанги” и се насочва към търговия с подсилки и хранителни добавки. Междувременно усилено търси нов бизнес.

2008 г.  Гълъбин се опитва да обвини съучениците на сина му, като ги набеждава, че са внесли пистолета, с който Пол Боевски се гръмна в клас при игра на руска рулетка. След скандала, Боевски е принуден да се извини, после подава оставка като общински съветник от ГЕРБ и като председател на Комисията за младежта и спорта към СОС.

2009 г.  Появяват се информации, че зад фитнеса на Боевски стоят структури от сивата икономика  и че самият Гълъбин е използван само като име и параван за чужди бизнес интереси. Самият спортист отказва да коментира ролята си в спа-центъра, но се отдръпва и минава на заден план в това начинание.  

2010 г.  Все повече индикации, че Боевски задлъжнява с пари. Проблеми със сина му Пол - който пропада като футболист и непрекъснато се забърква в шумни скандали и борчове - също утежняват положението на някогашния шампион. Междувременно дъщеря му Сара записва тенисшкола в Щатите и Гълъбин стои все по-близо до нея, често пътува по турнири.

2011 г.  Информации, че Боевски е хванат с няколко килограма кокаин на летище "Гуарульос" в Сао Паулу. Ако новината се потвърди, чакат го много неприятности, вероятно бразилски съд и затвор.

Гълъбин Боевски - живот като на кино. С все още неизвестен финал...