Ян Вацлав Мърквичка е рожденото име на ренесансовата фигура, която през целия си живот рисува българското с такава любов, че всички го знаят като Иван. А част от произведенията си той подписва на нашата азбука.
Ако минете покрай Националната библиотека, Националната художествена академия и храм-паметникът Александър Невски ще усетите духът Мърквичка, ако знаете, че той първият директор на Рисувателното училище и онзи, успял да наложи българи, а не руснаци да рисуват стенописите в храма.
И в катедралния храм на българския патриарх, който първоначално е трябвало да се казва Кирил и Методий, а не Александър Невски, Мърквичка оставя своя почерк.
„Той използва прототип на една просекиня, за да създаде образа на Богородица, той се отнася с невероятно уважение към българския бит и българската култура“, казва изкуствоведът Людмил Веселинов.
За друг образ художникът се вдъхновява от ирландския журналист и голям защитник на България – Джеймс Баучър.
„Всички знаете знаменитата картина Ръченица, която се появява в два варианта. Джеймс Баучър всъщност е прототипът, той е в центъра на тази велоколепна композиция“, допълва Веселинов.
Художникът рисува и своя син, също Иван, след като го губи в Първата световна война. А през 1922 г. подарява портрета му на Природонаучения музей.
Иван Мърквичка-син е един от видните учени-ботаници на Балканите. Неговата колекция, събирана и по фронтовете на войните за освобождението на
България, става основа на Националния природонаучен музей. А портретът му и днес се намира в кабинета на директора.
