Повечето две години мексиканката Синтия Гарибей се грижи децата от бежанския лагер в София, в квартал „Военна рампа”. Младата жена им преподава английски.
С усмивка и желание Синтия се опитва да направи живот на децата в лагера по-лек и приятен.
„Аз лично не живея тук, но предполагам, че за децата е странно. Навсякъде има катинари, навсякъде е заключено или се иска разрешение за всичко. Малко е шантаво, но децата свикват и приемат, че това е техният живот, играят си често на решетките, увисват се на тях. За мен обаче това не е здравословна среда за живот”, споделя мексиканката.
Около 30 минути преди всеки час Синтия се подготвя за работа с децата. Всяка среща с тях е с предварително подготвена тема.
Жената разказва, че винаги е искала да работи и да помага на бежанци. След като завършва магистратура в Англия, тя заминава като доброволец в Африка. Известно време работи в Кения, а когато приключва там, Синтия решава, че има нужда от различна гледна точка към проблема с бежанците и решава да дойде в България.
Понякога обаче среща неразбиране от страна на българите: „Има такива, които просто не разбират защо го правя, има такива, на които не им харесва, не харесват факта, че съм чужденка и защо ще помагам на тези хора, терористи!”
Тя твърди че в работата ѝ има смисъл и разказва историята на едно 15-годишно момче. Детето иска да отиде в Германия, но при разговор със Синтия се оказва, че не може нито да пише, нито да чете. Младата жена осъзнава, че дори и той да успее да стигне до Западна Европа, бъдещето му ще бъде изключително несигурно.
„Аз не просто ги забавлявам, аз им давам основата, от която имат нужда, за да изградят своето бъдеще и да могат да оцелеят”, твърди Синтия Гарибей.
