Всяка година хиляди деца прекосяват граници, прогонени от войната в своята родина. Сами, без своето семейство.
Представете си едно 15 годишно дете - само на границата. Гладно от дни. Дете, чиито очи са пълни със страх.
Дете, което пие вода от локви, за да може просто… да продължи да живее. За последните пет години над 15 хиляди непридружени деца са потърсили закрила у нас. България им подава ръка и повече от тях са настанени в бежански центрове. Една част от децата са приютени в социални услуги като "Преходни жилища" - места, които не са просто подслон, а дом!
Дом, в който децата бежанци получават шанс да се усмихнат отново, да учат, да растат, да бъдат деца.
Самер и Махер
Историята на Самер и Махер - две момчета, които избягаха от войната и намериха своето спасение в България.
Войната в Сирия отне живота на повече от половин милион души. Загинаха над 25 хиляди деца. Деца, които никога няма да пораснат и никога няма да имат бъдеще. Докато светът върви напред, има деца, които имат нужда от нашата помощ. Защото те избягаха от войната. И търсят спасение.
Махер и Самер – единият е в 10-и клас, а другият – в 9-и. Учат в бургаското училище "Константин Петканов" – тук са приети като равни. Имат и много приятели сред съучениците. Махер е на 18. И вече има план за бъдещето – ще завърши училище и ще започне собствен строителен бизнес. Казва ни, че е много добър в полагането на гипсокартон.
Самер е на 17. Не показваме лицето му, защото е непълнолетен. Но това, което видя екипа ни … е лице на едно дете, в чиито очи отново има надежда. Има и мечти за бъдещето. И двамата бягат от войната съвсем сами.
И помнят добре преминаването им на българска територия.
"Дойдох в България сам. Много страшно беше. Дойдохме от Турция към Харманли. Страх да не ни хване полиция. Без да спим много, много вървяхме, храна – малко, вода – малко. Много трудно. Но минава…", разказва Самер.
След престой в бежанския лагер в Харманли, двете момчета са преместени в така нареченото "Преходно жилище" в град Бургас. Казват ни, че това е най-хубавото нещо, което е могло да им се случи след войната. Живеят заедно с още 5 деца от Сирия. Всички са тук съвсем сами – без баща и без майка.
"Нашата задача е да ги интегрираме, да станат едни значими хора за нашето общество и съответно ги възпитаваме с любов към България и целта е да останат в нашата страна, а не да отидат да си търсят късмета в Европа", казва Цветелина Тодорова, управител на Преходно жилище, гр. Бургас.
От откриването си в края на 2022-а година до сега, "Преходното жилище" е подкрепило 30 деца - с подслон, закрила, достъп до здравни грижи, образование, социални услуги, правна и психологическа помощ.
С подкрепата на УНИЦЕФ, услуги като тази, дават основата за по-добро бъдеще на децата, избягали от войната.
"Работим с психолог, записваме ги в образователната система, те ходят на училище – това е първата стъпка към интеграцията. Те ходят в масово училище. Не се делят от българските деца! В училище се справят доста добре, въпреки че езикът им е доста различен от нашия. Получават доста прилични оценки, които мен ме задоволяват. С екипа ми работим с цел подобряване на тяхното емоционално състояние, както и преработване на травми, заради това, че са жертви на войната. Идват с доста с емоционална нестабилност, но до края на престоя си вече водят самостоятелен начин на живот, стават независими хора", казва Цветелина Тодорова.
Махер е едно прекрасно дете! Махер е усмихнат, лъчезарен, макар и трудностите, с които да се е сблъскал, той винаги се усмихва. Когато дойде, той дойде преди 2 години и половина в Преходно жилище, и реши, че…тъй като те имат проблем с доверието в началото, и реши, че тук е много страшно и съответно избяга. Но после си го върнахме, защото децата, настанени в преходно жилище – ние носим отговорност за тях. И си го върнахме благодарение и на полицията. И така – и когато вече стъпка по стъпка, успях да го приобщя, да го накарам да се чувства добре като в собствен дом, сега в момента и да го изгоня, няма да си тръгне!
Самер е от година и половина в преходното жилище, в 9 клас. Справя се много добре с учебния материал, имахме даже една такава интересна случка – класната му ми се обади и ми казва: Твоят Самер събрал целия клас и преподава за контролното по математика задачите!!! Самер може да играе българско право хоро. Той е част от футболния отбор, също и Махер е част от футболния отбор на училището, където са записани. Всъщност децата в училището са много добре приети. И от съучениците, и от учителите, и от родителите, и от ръководството – всички много им се радват.
Ролята на УНИЦЕФ
На УНИЦЕФ е много голям приносът. Всъщност благодарение на тях, децата за първи път посетиха Пампорово, благодарение на УНИЦЕФ водим едни приобщаващи образования, които са извън града, и всъщност така ние възпитаваме една любов към България у тези деца. И за нас това е много добре, защото веднъж опознали нашата родина, те не си тръгват от тук. Те остават тук и не търсят щастието си в Европа. Надявам се повече от децата да останат в България. Имам излезли от услугата, вече пълнолетни, водят самостоятелен начин на живот и са тук в България! Ходиха, връщаха се, имам даже едно дете, което отиде в Германия, после се върна, един прекрасен Ахмад и след това, вчера ми писа, че се връща в България и от България по-хубаво няма. За мен това е една успешна интеграция!
Повече за Самер и Махер чуйте във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
