Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме промени в Кодекса на труда, съобщи пресслужбата на кабинета. Измененията са свързани с намаляване на регулаторната тежест за бизнеса, нормативно уреждане на договора за стажуване като особен вид трудов договор, подпомагащ прехода от образование и обучение към устойчива и качествена заетост, както и служебното заличаване на изпратени уведомления за сключени трудови договори.

В изпълнение на правителствения пакет от мерки за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса се предлага промяна на периода, в който работодателите отчитат пред Инспекцията по труда положения извънреден труд през календарната година - не всяко полугодие, както е сега, а само веднъж годишно - до 31 януари на следващата календарна година.

Като мярка за подкрепа на младежката заетост се регламентира договорът за стажуване като особен вид трудов договор. Текстовев закона показват, че работодателите ще могат да сключват трудов договор с условие за стажуване с младежи на възраст до 29 г., които са завършили средно или висше училище и нямат трудов стаж или професионален опит по придобитата професия или специалност. Такъв договор ще може да се сключва само веднъж с едно и също лице. Младежите ще се наемат за стажуване на длъжности, които съответстват на тяхната квалификация, за срок от шест до 12 месеца.

Мотивите посочват, че целта на стажуването е усвояване на практически умения в процеса на изпълнение на работата под ръководството на наставник. Отношенията между работодателя и наставника ще се уреждат в допълнително споразумение към трудовия му договор. В 14-дневен срок от прекратяване на трудовия договор с условие за стажуване работодателят ще издава на лицето, което е стажувало, препоръка, с която то ще може да удостовери придобитите умения пред бъдещи работодатели.

Друга промяна е свързана с оправомощаване на контролните органи на Главната инспекция по труда /ГИТ/ да дава задължителни предписания на работодателите да заличават уведомления за сключени договори, ако установят, че няма доказателства за съществуване на трудово правоотношение. Това се налага поради факта, че през последните години е констатиран голям брой случаи на злоупотреба с личните данни на работници и служители, които се използват за извършване на регистрация на трудов договор, без такъв да е сключен между страните.