Продължение по казуса с имуществената декларация на председателя на Комисията за противодействие на корупцията Пламен Георгиев. В позиция до bTV днес Георгиев заявява, че той не е длъжен да декларира терасата-покрив от 186 квадратни метра.
Юристи по вещно право твърдят, че тя е негова собственост, щом е вписана в нотариалния акт, и трябва да бъде декларирана.
Вчера в bTV Новините ви показахме, че в имуществената си декларация той декларира жилище с площ от 156 квадрата и тераса от 43 квадрата, но не и терасата от 186 квадрата, която фигурира в нотариалния му акт.
Вчера Георгиев отклони поканите ни за интервю, а днес изпрати писмено становище, в което твърди: „Въпросната тераса обаче не е част от жилището, а представлява тераса-покрив, която е обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността, поради което не е обект на индивидуални собственически права и не подлежи на деклариране от страна на етажните собственици. А колкото до твърденията на т.нар. Антикорупционен фонд, че не съм декларирал като лична собственост плоския покрив на сградата, в която живея, намирам същите за крайно тенденциозни”.
„Константна е практиката на Върховния касационен съд, че покривът на сградата, вкл. и когато може да се ползва като терасата на едно от жилищата, се включва в общите части на сградата, при което наличието на достъп до него само от един от обектите не променя тази му характеристика”, посочва още Пламен Георгиев.
От кадрите е видно, че върху плочата има допълнително строителство. Въпреки неколкократните ни опити да получим потвърждение дали постройката е законна, от общината запазват мълчание.
Наша справка в кадастъра показа, че спорната тераса е отбелязана и графично отразена като прилежаща към апартамента на Георгиев.
Антикорупционният шеф е трябвало да я декларира, защото е негова собственост, категоричен е адвокатът по вещно право Дилян Колев.
„Няма съмнение, че въпросните 186 квадрата са част от самостоятелния обект в сградата. Няма съмнение, че се касае за площ, която е за ползване единствено на собственика на апартамента”, подчерта Колев.
„Не виждам основание, на базата на което е декларирана само едната тераса, при положение че са описани и двете тераси”, допълни той.
„Типът на терасата е покрив, като това не говори, че самата тераса е покрив, просто е такъв типът. В самата декларация е описан имотът, като е посочена едната тераса, което няма логика. Принципно въпросната тераса тип покрив не я изключва и не я прави обща част. Не виждам причина, поради която въпросните 186 квадрата да не трябва да фигурират в декларирането на съответния самостоятелен обект”, каза адвокат Колев.
Шефът на антикорупционната комисия не отговори на телефонните ни позвънявания.
В позицията си Пламен Георгиев заявява също, че е напълно наясно „както с причините, така и с истинските автори на това активно мероприятие”.
„През последните години ръководената от мен Комисия постигна съществени резултати в противодействието на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Бяха отнети и запорирани имоти с недоказан произход за милиарди лева, което неминуемо засегна интересите на много хора. И ответната реакция на засегнатите не закъсня. Извършената срещу мен медийна манипулация е част от тази ответна реакция, организирана от обвиняеми и подсъдими лица, чието имущество е блокирано от Комисията, но които продължават да имат силно влияние и възможности за въздействие в телевизионните медии и да контролират неправителствени организации”, изтъква шефът на КПКОНПИ.
„Тези лица водят целенасочена компроматна кампания срещу мен, използваща всякакви средства. Те няма да ме уплашат и няма да ме отклонят от пътя, по който съм поел, заемайки длъжността председател на Антикорупционния държавен орган. Напротив, опитите да бъда дискредитиран показват само едно – аз и ръководената от мен Комисия добре си вършим работата. И колкото по-отчаяни стават в стремежа си да ме оклеветят, толкова по-уверен ме правят за постигнатите резултати. Няма да назовавам имената им, но по делата на Комисията ще ги разпознаете”, допълва той.
Георгиев дава обяснения и за придобитите през 2012 г. недвижими имоти – апартамент с две подземни паркоместа и подземно паркомясто.
„Цената, заплатена от купувачите по първата сделка, е в размер на левовата равностойност на 106 000 евро, т.е. 207 317,98 лв. Данъчната оценка на обектите е в общ размер не на 264 310,30 лв., колкото по неизвестни за мен причини е посочено в нотариалния акт, а 165 192,70 лв. (според Удостоверение за данъчна оценка ДСЛ19-ГР94-10/28.03.2019 г.), се отбелязва в позицията. По думите му е „очевидно, че уговорената и заплатена продажна цена е в размер, значително по-голям от данъчната оценка”.
В позицията се изтъква също, че според законодателството към момента на сключване на сделките от 2012 г. и 2014 г. паркоместата „не бяха възприети като годен обект на право на собственост, при което гражданите заплащаха за такива на собствен риск, за да обезпечат нуждата си за паркиране на собствените си моторни превозни средства”.
„Едва с промените в Закона за устройство на територията /ДВ, бр.101 от 2015 г./ беше създадена нова ал.4 на чл.37 от ЗУТ, според която в сграда в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект, вкл. чрез предвиждане на отделни места за паркиране със статут не на самостоятелни обекти, а на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата /т.3/. Следователно, към онзи момент по принцип би било оправдано закупуване на паркоместа на цена, по-малка от данъчната им оценка, тъй като от формално правна гледна точка такива договори са имали невъзможен предмет. Както стана ясно обаче, за предмета на сделката от 2012 г., включващ апартамент и 2 бр. паркоместа, съм заплатил цена, значително надхвърляща данъчната оценка на обектите”, подчертава Пламен Георгиев.
