Всеки трети българин миналата година е помогнал на непознат. Въпреки това, у нас си помагаме най-малко в сравнение с останалите страни. Какво ни липсва, което имат хората от държави като Йемен, Индонезия и Катар.
Помните ли Любчо от село Фролош. Заедно с кончето си Април младият мъж спасяваше останалите без хляб и лекарства възрастни хора в селата в Рила планина през ледените дни на миналата зима. Обилният сняг тогава затрупа пътя в района и 40 махали останаха блокирани.
Година по-късно намираме Любчо пред общината в Кочериново. Безработен е от дълго и се надява да влезе в програмите за временна заетост. За да преживява отглежда 10 крави в планината. Казва, че ако се наложи пак би помогнал, но се надява да има и последователи. До ден днешен хората от селата са му благодарни.
Най-мащабното световно проучване за дарителските практики показа, че всеки трети българин е помогнал на непознат в произволно избран месец. Всеки 10-ти е направил парично дарение. Но само 4% са били доброволци. От 146 изследвани дръжави, по тези показатели България се нарежда на 137-мото място заедно със Сърбия.
„Дъното на класацията ни дава повод да си помислим какво нямаме, което имат държавите в началото. И първото, което ми идва на ум е, че нямаме традиция на солидарност”, казва Елица Баракова от "Помощ за благотворителността в България”
Българите не сме склонни да даряваме време. Едва 4 на сто от нас са съгласни да бъдат доброволци. Основната причина- не виждат смисъл в това.
