„Температурните рекорди през 2023 г. бяха безпрецедентни по света и в България“, каза климатологът д-р Симеон Матев.

Изминалата година е била най-топлата в света от 1850 г. насам, откакто се правят системни метеорологични наблюдения. Средната глобална температура е била 14,98 градуса, което е с 0,17 градуса повече от предишната най-висока годишна стойност през 2016 г.

Климатологът представи презентация на тема „Защо 2023 г. беше най-топлата година в света и България“. Събитието беше организирано от научно-популярната платформа Климатека.

Миналата година е била по-топла с 0,60 градуса от средната за периода 1991-2020 г. и с 1,48 градуса от прединдустриалното ниво от 1850-1900 г.

Освен най-топла година в световен мащаб през 2023 г. бяха подобрени и редица други рекорди. Всеки месец – от юни до декември, е бил рекордно топъл – с по-голямо температурно отклонение от всеки един съответен месец, в която и да е предходна година. Юли и август пък бяха най-топлите два месеца като абсолютна температура в историята.

Снимка: NOAA

„Лятото беше най-топлият сезон, измерван някога“

2023 г. е първата година, през която всеки един ден е с над 1 градус температурно отклонение от нормата спрямо прединдустриалното ниво от 1850-1900 г. Близо 50% от дните са били с повече от 1,5 градуса по-топли от нивото от 1850-1900 г. Два дни през ноември са били с повече от 2 градуса по-топли, което се случва за пръв път в историята.

Най-топлият септември: Екстремните горещини са заради изкопаемите горива, а хора и екосистеми умират

2023 г. подобри националните рекорди в 77 държави в целия свят, като това са райони, където живеят 2,3 милиарда души. Част от държавите, в които бяха отчетени нови рекордни годишни стойности, са Китай, Бразилия, Япония, Мексико, Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, Украйна, както и в Гърция, Сърбия и България.

Температурни рекорди в Турция: В Хатай измериха 50 градуса по Целзий

2023 г. беше втората най-топла за Европа

Въпреки че не беше най-топлата година за Стария континент, 2023 г. се отчете с редица други рекорди. Например, всички месеци от годината бяха със средни температури около и над нормата, като месец май беше единственият месец под нормата. А септември е най-топлият в историята, с 0,5 градуса по-топъл от предходния рекордьор през 2020 г.

56,7 градуса по Целзий в Долината на смъртта – кои са историческите рекорди за горещо време?

Зимата беше втората най-топла в историята, а през лятото имаше няколко горещи вълни с множество счупени дневни температурни рекорди и дълги безвалежни периоди, довели в някои страни до тежки суши и пожари. Есента е втората най-топла, само с 0,03 градуса по-хладна от есента на 2020 г., обяснява климатологът.

2023 г. беше и най-топлата година в метеоисторията на България

Важно е да се отбележи, че от 2011 г. насам не е имало година, която е с температури под нормите, а само за последните 30 години средната температура в страната ни се е повишила с 0,8 до 1 градус.

Горещата вълна в Европа: Пожари и нови температурни рекорди

Най-голямо затопляне се наблюдаваше в Централен Предбалкан, в централните части на Дунавската равнина, в много райони на Североизточна България, като Лудогорието и части от Черноморското ни крайбрежие.

През 2023 г. бяха поставени и няколко сезонни рекорди, като зимата и есента са най-топлите до момента в историята ни, а лятото е третото най-топло с няколко горещи вълни и рекордно топъл дълъг период в края на юли.

Какви са причините за рекордите през 2023 г.?

„Маратон за издръжливост“: До 48° в Сицилия, в САЩ вече 15 дни е над 43°, горещо и в Япония

Една от основните причини за рекордите е предизвиканите от човека климатични промени. През 2023 г. атмосферните концентрации на въглероден диоксид и метан продължиха да се покачват, като достигнаха рекордни нива от най-малко 800 000 години. В допълнение на антропогенния натиск имаше и редица естествени фактори, които изиграха важна роля, като един от тях беше феноменът „Ел Ниньо“, чиито признаци се появиха през пролетта на 2023 г.

Друг важен фактор беше рекордно високата температура на океанската вода, която имаше исторически най-високи стойности от април до декември. Изригването на вулкана Хунга Тонга, едно от най-мощните вулканични изригвания, също допринесе за затоплянето, поради повишената концентрация на водна пара.

„Всеки ден до средата на август ще чупим рекорди“: Турция очаква жеги от над 50 градуса

Какви са очакванията за 2024 г. и занапред?

„Феноменът „Ел Ниньо“ ще продължи най-вероятно до средата на 2024 г., но влиянието му ще се усеща няколко месеца след това. Прогнозната средна глобална температура за 2024 г. е 1,34-1,58 градуса над средната за прединдустриалния период, което показва, че можем да станем свидетели на нови температурни рекорди и през новата година.

Очаква се това да е 11-а поредна година с температури от поне 1 градус над прединдустриалните нива. Очакванията са, че екстремните явления и събития ще бъдат още повече на брой и с по-голям териториален обхват.