Дни след като кабинетът „Орешарски” получи антинаградата „Катинар” за нарушаване на правата на гражданите да се ползват от Закона за достъп до обществена информация, пресцентърът на правителството потвърди, че наградата е заслужена. Директорът на правителствената информационна служба Ани Димитрова не се включи в ефира на „Тази сутрин”, за да обясни защо ключови фигури от кабинета отказват да гостуват в предаването и да отговорят на важни въпроси.
През последния месец в сутрешния ефир са били само вицепремиерите Зинаида Златанова и Даниела Бобева, министрите Хасан Адемов и Ангел Найденов и зам.-министъра на вътрешните работи Васил Маринов.
Премиерът Пламен Орешарски, финансовият министър Петър Чобанов, който говори пред CNBC, или икономическият министър Драгомир Стойнев, отказват да гостуват в „Тази сутрин”.
Това е само един от многото примери за непрозрачност на кабинета „Орешарски”, стана ясно от думите на адвокат Александър Кашъмов от програмата „Достъп до информация". „Ако се съпостави дневният ред на този Министерски съвет и базата данни, става ясно, че огромна част от правителствените решения не са публикувани”, обясни юристът.
Освен че стенограмите не се публикуват веднага, прави впечатление и бедното им съдържание. „Не се знае дали е от липса на дебат, или от прочистване. Изглежда обаче, че дебатите почти ги няма”, коментира Кашъмов.
Според проучване сред ресорните репортери, други проблеми на комуникацията на кабинета са следните: не вдигат телефони, не връщат обаждания, не отговарят на въпроси или бавят прекомерно отговори, ограничават въпросите на пресконференции, не съобщават навреме предстоящи събития, иска се елементарни питания към пресцентъра да се подават по ЗДОИ.
За последно антинаградата „Катинар” в била връчвана на правителство през 2005 г. заради липса на информация за населението след преливането на язовири. „Тогава обаче властта си взе поука”, обясни Кашъмов.
Юристът подчерта, че правителството всъщност не реализира правилата за прозрачност за държавните пари в банките. „Тази схема продължава да не е публична – в какви банки и какви пропорции се държат парите на държавата, и продължава да не става ясно дали една банка не контролира всичко чрез едни медии, които са добронамерени към властта”, обясни адвокатът.
„Ограничаването на правото на информация е форма на цензура и на информационен монопол”, заяви накрая Александър Кашъмов, цитирайки решение на Европейския съд за правата на човека от 2010 г.