Една кофа очаквания и закани, 3 водни чаши разправии, 2 лъжици технически проблеми и щипка чисто български парламентаризъм – това очевидно беше рецептата, по която беше забъркан вчерашният дебат в Европейския парламент за върховенството на закона. Ден след скандалите насред Брюксел, и управляващите у нас, и опозицията се обявяват за победители в противоборството, което приключи по-скоро с нулев, отколкото със спорен резултат.
Критичната към България резолюция на Комисията по граждански свободи тепърва ще претърпи редакции и ще мине през гласуване от евродепутатите, но не се увенчаха с успех усилията както на българската опозиция (да превърне въпроса с корупцията у нас в основна тема в Брюксел), така и на българските властимащи (които се надяваха да получат легитимност с единодушната подкрепа на европарламента).
Дебатът се движеше по границата на добрия тон, а изключването на микрофоните на няколко пъти заради технически проблем се превърна в допълнителен щрих на целия сюжет.
На призиви като този на Даниел Фройнд от "Алианса на Зелените" за спиране на европейското финансиране на нашата страна, за да се „отнеме черният хайвер на лакомите олигарси“, отпор дадоха не само евродепутатите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, но и колегите им от най-голямата сила в ЕП – Европейската народна партия. ГЕРБ членува в нея.
В ключова фигура се превърна председателят на групата на ЕНП Манфред Вебер. Той защити правителството на Бойко Борисов с думите: „Не може да се промени едно правителство с демонстрации, това става само с демократични избори.“. Той и отбеляза, че редовен вот ще има през март – послание, което според някои наблюдатели бетонира кабинета „Борисов 3“ до края на мандата, въпреки народното недоволство.
А народно недоволство след дебата не липсваше. Голяма част от него се насочи именно към Вебер, който изразява подкрепата си за Борисов още от началото на антиправителствените протести. Някои потребители в социалните мрежи обаче изразиха разочарованието си от цялата бюрократична система на Европейския съюз, както и от това, което според тях е невъзможност на Брюксел да се справя с проблемните политици на властови позиции.
Събрахме някои от най-оригиналните реакции в социалните мрежи. Някои от тях не са подходящи за разглеждане от деца.
1. Не казвам, не виждам, не чувам
Първообразът на известните на всички ни три маймунки е дърворезба от Япония, която, на свой ред, е базирана на древна будистка мъдрост.
Така я предава Конфуций: "Не гледай това, което противоречи на благопристойността; не говори това, което противоречи на благопристойността; не прави това, което противоречи на благопристойността".
В съвременната популярна култура, обаче, "Не гледай, не слушай, не казвай" вече се смята и за девиз на мафията.
Колажът е на Иван Червенков.
2. С 200 в насрещното
Някои от потребителите, нападнали профилите на Вебер в социалните мрежи, обвързаха случилото се вчера с неотдавна публикуван запис, за който се твърди, че е с участието на премиера Бойко Борисов. В него мъжкият глас обяснява някои сложни въпроси на националната и международна политика през оптиката на някои несвързани пряко с държавното управление дейности.
3. Само чукове и сърпове
Режисьорът и онлайн сатирик Валдес Радев даде оценката си за дебата с тази минималистична картина. Дали говорим за някакъв нов Интернационал, или вчера гледахме нещо по-характерно за заседание на ЦК - въпрос на интерпретация.
4. Този (май) не е онзи
Герхард Шрьодер е германски социалдемократически политик, бивш канцлер на страната. След края на политическата си кариера (белязана към края си от силната му подкрепа за "Северен поток"), той стана началник в руския енергиен концерн "Газпром" (строител на "Северен поток").
Тази кариерна маневра предизвика разгорещени дебати в германското общество по теми като морала на политическата класа.
5. Един девиз, една партия
Дали може да се прави аналогия между вечните ремонти на ремонти в София и вечното борене на корупцията и реформиране на България - оставяме отговора на вас.
6. Самата истина
Колкото и да се надяваме, че някой добър човек от Брюксел ще реши проблемите с политическата ни класа, решението няма да дойде като европейски подарък - трябва да се преборим сами.
