Първият дебат за върховенството на закона и състоянието на правовата държава в България предизвика ожесточен едночасов дебат в Европейския парламент в Брюксел.

Евродепутатите обсъждаха страната ни и посветена на нея незаконодателна проекторезолюция, която ще бъде гласувана в четвъртък. Дебатът беше прекъснат за кратко заради технически проблем, след като няколко евродепутати се наложи да използват един и същи микрофон, тъй като техните неочаквано не проработиха.

ЕНП подкрепи Борисов

Представителите на Европейската народна партия подкрепиха премиера Борисов и изтъкнаха, че протестите у нас доказват, че в България има свобода на изразяването. Най-категоричен беше лидерът на ЕНП Манфред Вебер, според когото: „Не може да се промени едно правителство с демонстрации, това става само с демократични избори.“ По-нюансирано се изказа малтийката Роберта Мецола, която призова в резолюцията да не се смесват факти, лични мнения и субективни оценки.

На другия полюс бяха позициите на депутатите от групите на Социалистите и Демократите, Зелените, „Обнови Европа“ и Обединената европейска левица. Те изтъкнаха редица проблеми, цитирани и в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона в частта му за България, който беше представен миналата седмица.

„Вземете черния хайвер на олигарсите“

Сред най-острите изказвания беше това на Даниел Фройнд от "Алианса на Зелените". Той призова за спиране на европейското финансиране за държави, нарушаващи върховенството на закона като България, за да се „отнеме черният хайвер на лакомите олигарси“. Миналата седмица Фройнд посети страната ни и присъства на протестите в София, а пред колегите си призова Европарламента да застане зад тези граждани, които се борят с корупцията.

Сходно мнение изрази и Катарина Барли от Групата на социалистите и демократите. Тя призова европейските институции да не допускат същите грешки с България, които вече са допуснали с Унгария, където по думите й „не виждаме напредък“.

„Твърде късно и твърде слабо“

Според Гуендолин Делбос-Корфилд от "Зелените" отговорът на европейските институции на нарушенията на правовата държава е твърде „късен и твърде слаб“. Французойката определи протестите като „дежа вю“ и призова най-малкото да бъде запазен Механизмът за сътрудничество и проверка за България като „единственият инструмент, с който можем да се борим с корупцията.“

Клеър Дейли от Обединена европейска левица пък разкритикува остро Европейската народна партия за това, че не е позволила изказване в пленарна зала на Радан Кънев, който наред с ГЕРБ също е член на парламентарната група на десницата.

Според докладчика на резолюцията за България – Хуан Фернандо Лопез Агилар – документът е израз не на нападка, а на загриженост за гражданите на страната ни – каквато е била изразявана от Европарламента в миналото и за Полша и Унгария.

„Докога Съветът ще мълчи? От Европейската комисия зависи дали България ще продължи по този корумпиран път,“ пък заяви Елена Йончева.

„Политическа пропаганда“

Българските евродепутати, представители на управляващата коалиция, заявиха, че резолюцията се използва за политическа пропаганда, вътрешнополитически битки и чрез нея се злоупотребява с Европейския парламент. Според Андрей Ковачев текстът се базира на „предполагания, слухове и недоказани съмнения“. Той изрази и силно несъгласие с формулировката в нея за „македонско малцинство“ в България. Андрей Новаков пък изрази мнение, че „както и да завърши дебатът, името на страната ни ще бъде опетнено.“

Ангел Джамбазки (Еврпейски консерватори и реформисти) също се противопостави остро на резолюцията и запита съставителите й защо са включили в текст за върховенството на закона ратифицирането на Истанбулската конвенция и еднополовите бракове. И отправи директна атака срещу ДПС: „Когато в България се говори за корупция, винаги хората се сещат за ДПС.“

Илхан Кючюк (Обнови Европа) му отговори с думите: „Не забравяйте за касичката на ВМРО и златните паспорти“.

Съветът на ЕС проверява България през ноември

Заместник-председателката на Европейската комисия Вера Йоурова обеща Брюксел да запази Механизма за сътрудничество и проверка за България, защото „българският народ проявява значителен интерес към този въпрос, няма доверие в своята съдебна система и ни помоли за това“. Йоурова заяви още, че ЕК засега не може да се произнесе относно предложенията за конституционни реформи у нас, но че те трябва да са предмет на широк и задълбочен обществен дебат.

А от представителя на германското председателство на Съвета на ЕС Михаел Рот стана ясно, че още от следващия месец върховенството на закона в България отново ще бъде обсъждано – този път в Съвета. Той ще започне проверка за състоянието на правовата държава във всички страни членки, като заради азбучния ред ние попадаме в първата петица. „Някои казват – има много думи, но няма дела.

Обещаваме да използваме всички налични инструменти“ в борбата за правовата държава, заяви пък еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейнедрс.