В КТБ имало кредити, рефинансирани с други заеми повече от 20 пъти

КТБ е работела като пирамида, а привидно е била здрава, защото с един кредит се е плащал друг. Така имало кредити, които били рефинансирани с друг заем повече от 20 пъти. Това стана ясно от изслушването на квесторите и ръководството на БНБ от временната парламентарна комисия.

Управителят на Централната банка Иван Искров заяви, че е бил заблуден от акционерите в Корпоративна търговска банка. „Всеки обясняваше как трябва да дадем възможност на акционерите да оздравят банката. Срещали сме се със съответните лица и в крайна сметка всичко беше игра за печелене на време, а вече по-късно разбираме защо. Господин Борисов в последните две седмици доста ясно го комуникира”, заяви Искров пред депутатите.

„В Корпоративна търговска банка формално е нямало лоши кредити, защото дружествата, на които са отпуснати, са ги плащали с рефинансиране”, обясни Станислав Лютов, който бе квестор в КТБ преди влизането на временните синдици. „Масовият случай на дружествата е да бъдат добри длъжници чрез постоянно рефинансиране. През кратки моменти, когато дойде моментът на плащанията, се отпуска нов кредит, предоговаря се, плаща се каквото се дължи и същото нещо се повтаря месец след месец. Имаме случаи на предоговаряне над 20 пъти на един кредит”, обясни квесторът.

Българската народна банка не се е възползвала от правото си да увеличи капитала на Корпоративна търговска банка поради липса на политическа воля, породена от неяснотата относно качеството на активи за над 3,5 млрд. лв., заяви още гуверньорът на БНБ.

„За да знаем как да процедираме, веднага след поставянето на квестори, беше изискан бърз анализ на активите и пасивите на КТБ поради съществените съмнения по отношение качеството на активите. За наша голяма изненада и неудоволствие, одиторите в рамките на 10 дни активна работа установиха, че не биха могли да се изкажат за качеството на активи в размер на повече от 3,5 млрд. лв.”, преразказа доклада на БНБ Искров.

Поради тази причина никой от политиците не е искал да поеме риска „да се пълни каца без дъно”, тъй като не е било ясно какво има в тази банка, обясни гуверньорът на БНБ.

Оказало се, че трябва да има допълнителни провизии за 4,2 млрд. лева, посочи Искров и обясни, че са изготвени надзорни отчети, след което УС на БНБ е отнел лиценза на КТБ. След като е станало ясно, че няма как да има капитализация при тези обстоятелства, се е пристъпило към варианта за разделяне на банката на „добра” и „лоша”, обясни Искров.

БНБ е имала план за действия институция по институция и разчети колко пари трябва да се вземат от Фонда за гарантиране на влоговете, колкото от Министерство на финансите, колко от БНБ, обясни Искров. „Бяхме готови с интеграционни планове, но не се постигна политическа воля да се гласуват съответните поправки”, каза Искров и настоя, че този въпрос не е бил в правомощията на БНБ, тъй като няма централна банка в света, която сама да се оправи с подобен казус без решение на суверена, представен от Народното събрание и правителството.