Трима българи, пребити от полицията по време на събитията пред българския парламент на 10-11 януари 1997 г., осъдиха държавата в Страсбург.

С решение от вчера по делото "Пашов и други срещу България" Евросъдът присъжда обезщетение от по 2000 евро на всеки, плюс разноски от по 800 евро, които трябва да бъдат платени от държавата.

Интересното е, че основното нарушение, което намира Евросъдът, е не за самото упражнено насилие и разследването по него, а за това че след приключването на 7-годишно съдебно производство по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), МВР продължава да се гаври с тези хора и до момента, предаде специализираното издание „Правен свят”. Вече 8 години след влизане в сила на съдебното решение през 2004 г. ведомството отказва да им изплати присъдените българския съд обезщетения от по 1000 лв.

Последната комуникация на Евросъда с българската държава е от 2010 г., когато решението на българския съд по ЗОДОВ все още не е било изпълнено. С вчерашното си решение Европейският съд задължава българската държава в 3-месечен срок да изплати обезщетенията. Адвокатът на тримата Йонко Грозев обясни, че и до момента МВР не е изплатило тези суми, защото българският закон не допуска принудително изпълнение срещу държавно учреждение.

Около 3 часа през нощта на 11 януари 1997 г. Павел Пашов, Елена Лазова и Константин Николов се намирали в жилище близо до парламента, когато чули по радиото за сблъсъци пред Народното събрание и излезли навън, за да видят какво става. Забелязали група въоръжени полицаи, които тичали насреща им. Тримата се обърнали и побягнали към сградата, където бил апартаментът им, влезли и затворили врата след себе си. Полицаите счупили вратата, нахлули вътре, съборили ги на земята и започнали да ги налагат с палки в продължение на няколко минути. После просто си тръгнали.

Пребитите така се уплашили, че излезли чак на сутринта, за да отидат на лекар. Медиците установили множество наранявания. Единият мъж бил със счупен пръст, а другият бил опериран.

На 20 януари 1997 г. Софийската военна прокуратура започва разследвания за действията на полицията по време на протестите. Оказва се, че по време на протестите полицията масово е пребивала хора с палки, но конкретните извършители в нито един от тези случаи така и не са открити. В крайна сметка делото е прекратено, а 85 души, получили наранявания от полицията по време на протестите, не получават възмездие.

Жалбоподатели казват пред Евросъда, че не са били уведомени за прокурорските актове. Така или иначе, те са пропуснали възможността навреме да сезират и Евросъда за упражненото спрямо тях насилие и неефективното разследване в 6-месечния срок и затова оплакването им от нечовешко и унизително третиране, е прието за недопустимо.
Межддувременно, през ноември 1997 г. тримата завеждат дело по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на органите на реда. Софийският районен съд уважава исковите им претенции, като по това дело приема за напълно доказани твърденията им, че спрямо тях е упражнено насилие без повод.

Нищо обаче не било направено за възобновяване на разследването. Гражданският съд присъжда обезщетение по 1000 лв. на всеки от тях за нанесените им морални вреди. Делото по ЗОДОВ, заведено през ноември 1997 г., приключило окончателно с влязло в сила решение 7 години по-късно - през ноември 2004 г., когато издаденият изпълнителен лист бил предявен на СДВР. Само че парите още не са изплатени.

Европейският съд намира, че съдебното производство е било прекалено мудно - само съдебната фаза е продължила почти 7 години, главно заради различното тълкуване на властите на въпроса дали държавата би могла да бъде ответник и дали тя да бъде представлявана от Министерството на финансите.

Евросъдът специално отбелязва, че за огромното забавяне на изпълнението на решението за мизерните по размер обезщетения правителството не дава никакво приемливо обяснение.

Към решението има особено мнение на българския съдия Здравка Калайджиева. Тя изтъква, че в досегашната си практика Съдът никога не е приемал, че само плащането на обезщетение е достатъчно в случай на ненужна употреба на сила от представителите на държавата. Фактът, че е било доказано, че хората са били бити, без това да е било предизвикано по какъвто и да било начин, е сам по себе си достатъчен, за да доведе до ново разследване. Нищо такова не е последвало, въпреки че не само прокурор присъства по тези дела, а в случая и представител на МВР.

В особеното мнение се подчертава още, че в случая поведението на властите е още по-укоримо, тъй като с неглижиране на решението на граждански съд те не са демонстрирали стремеж към поправяне на причинените вреди.