Тревожен ръст в употребата на антибиотици у нас, докато страната ни е и първа по смъртност от някои бактерии, срещу които тези лекарства действат все по-малко.
Това става ясно от данни на Министерството на здравеопазването и от европейски доклади. Прогнозите са в световен мащаб случаите на резистентност да растат. В момента над милион и 200 хиляди смъртни случая годишно са директно причинени от резистентни бактерии.
Прогнозата на световната здравна организация е до 2050 г. те да скочат на 10 милиона души на година. Лекарите казват, че често пациенти идват при тях с искане за антибиотик.
„Антибиотикът не е панацея и не лекува всичко. Даже в някои случаи е противопоказен. (…) Той не смъква температура, защото често точно по тази причина искат родителите да се включва антибиотик“, обясни д-р Гочева.
Тя забелязва, че случаите на резистентни бактерии зачестяват.
„Когато децата хванат есенната хрема, тогава често пускаме носни и гърлени секрети. По антибиограма излизат много антибиотици, но когато започнем лечение се оказва, че те нямат ефект“, допълни д-р Гочева.
Едва половината от населението на Европейския съюз знае, че антибиотиците не лекуват вируси, а само трима от 10 европейци са наясно, че ненужната им употреба ги прави неефективни.
„Тази тиха, невидима пандемия е тук - тя набира скорост, ако ние не успеем да я овладеем, рискуваме тя да ни върне векове назад, когато най-обикновеното одраскване е можело да бъде смъртоносно. Тези инфекции са особено неблагоприятни при хора с трансплантации, с хронични заболявания“, отбеляза проф. Радостина Александрова.
Професор Александрова посочва като проблем и липсата на единна политика по въпроса у нас. От министерството заявиха, че работата по програмата срещу антимикробна резистентност.
