До 2030 г. много групи антибиотици ще загубят почти цялата си ефективност. За този проблем алармира Световната здравна организация. У нас приемът им е увеличен в пъти.
Цялото семейство на Татяна Паунова се разболява от COVID-19 през март тази година. Личният лекар им назначава антибиотик.
„Нямахме усложнения или странични ефекти от антибиотика”, казва Татяна.
Не такъв е случаят при майката на Петър, която губи битката с болестта в болница.
„Предишния ден, когато започна да взема антибиотика, й беше правена снимка на белия дроб, като снимката показваше чисти дробове. Мисля, че антибиотичното лечение може би е повлияло фатално“, смята Петър.
Според д-р Николай Брънзалов антибиотик се налага само при наличието на бактериална инфекция, а според протокола за лечение на коронавирус антибиотик не бива да се прилага като първа стъпка.
„За COVID болните най-важното е те да бъдат открити своевременно, да бъдат изолирани”, казва д-р Брънзалов.
Според доц. Иван Иванов в България трябва да има национална система, която да свърже диагнозата на пациента с лекарствата, които той употребява.
„Оказва се, че от 7 до 10% от COVID болните реално имат нужда от антибиотична терапия“, казва доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория по антимикробна резистентност към НЦЗПБ.
Световната здравна организация предупреждава, че ненужната употреба на антибиотици ще доведе до трудно лечение дори на най-простите инфекции.
„В България приемът на азитромицин се увеличил с над 100%. По последни данни приемът на азитромицин не оказва влияние върху смъртността или продължителността на хоспитализацията“, казва д-р Скендер Сила, представител на СЗО за България.
Контролът върху предписването може да се осъществи, ако се въведе електронна рецепта за всички лекарства, не само за тези по НЗОК.
