На сайта на Народното събрание беше качен проектът за Конституция, внесен от ГЕРБ с гласовете на 127 народни представители.

В него се виждат съществени промени в сравнение с показания по-рано вариант, като въпроси като правата на българските малцинства, образованието, пенсиите и т.н. са видимо повлияни от реториката на подкрепилите проекта "Обединени патриоти".

Следваща подмяна на основния закон ще е възможна само след 80-процентово мнозинство в пленарна зала и национален референдум.

На челно място сред подкрепилите проекта е лидерът на "Воля" Веселин Марешки, който по-рано категорично се обявяваше против новата Конституция.

Пак не минахме без "копи-пейст"

Най-видимо е добавянето на преамбюл, който обаче повтаря почти дословно текста от сегашната Конституция, оформен от Валери Петров.

Проект за нова Конституция - 03.09.2020 by bTV Novinite on Scribd

Единствената добавка към записаното през 1991 г. е в стремежа на депутатите да създадат демократична, правова и социална държава, "която утвърждава националните ценности и традиции".

Вече има мотиви

Една от големите критики към първата версия (извън припокриването в огромна степен с вече действащия основен закон) беше липсата на мотиви. Внесената в НС проектоконституция е съпроводена с обяснение за своята необходимост.

„Действащата Конституция беше приета в друг исторически период, при други политически дадености в самото начало на демократичния преход, при друг международен статут на страната ни, а изтеклото време показа, че без промяна на основния закон няма как да се отговори на предизвикателствата“, пишат авторите на проекта.

Намаляването на броя на депутатите „може да придобие смисъл не просто на количествена промяна в състава на представителното учреждение, а на преместване на акцента в разбирането за политическото представителство“. Премахването на ВНС пък се разбира като „цялостна промяна, която от една страна да засили прякото демократично начало и участието на гражданите, а, от друга, да приложи съвременни конституцинноправни стандарти в тази област“. Причината – само у нас сред страните от Съвета на Европа се изисква специален орган за изменение и допълнение на действащ основен закон.

Основните положения

Поправена е грешката от първия проект на ГЕРБ, в който беше описан държавен герб, какъвто България реално никога не е имала. Тогава причината беше дословно преписване на сега действащия основен закон, в който въпросът така и не е бил изяснен – въпреки 23-те години, откакто имаме сегашния си символ с три златни короновани лъва, щит, бяла лента с трикольорен кант и надпис „Съединението прави силата“. Сега е копирано точното описание от Закона за герб на Република България от 1997 г.

От чл. 12 е премахната ал. 3, която гласи, че мъжете и жените са равноправни и че държавата съдейства за отстраняването на фактическите положения на неравнопоставеност.

В чл. 20 се създава допълнителна ал. 2, според която „Държавата полага особени грижи за насърчаване на раждаемостта в съответствие с общоприетите за българското общество стандарти за просвета, култура и социализация и за подпомагане на семейството, майчинството и децата“.

Чл. 170 посочва, че всяка нова Конституция се утвърждава на национален референдум. Пак на публично допитване подлежат промени в територията, промени във формата на държавното устройство и др.

Права и задължения с "патриотичен" отенък

Поправено е силно критикуваното изнасяне на главата за основните права на гражданите към края на основния закон, като вече тя е втора по ред.

В чл. 41 има допълнение, според което „Всеки български гражданин и лице от български произход има право да се завръща в страната“ - явен реверанс към искането на "Обединени патриоти" за по-активна политика спрямо българските малцинства в чужбина. Отново с тяхната реторика може да се обвърже промяната в чл. 48 ал. 1, според която гласуването е не само право, но и "граждански дълг".

Отново силно обвързана с реториката на националистическото обединение е ал.3 на чл. 57, според която „Размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст гарантира достойно съществуване“.

Ал. 2 на чл.59 е силно разширена, като се дефинират целите на задължителното образование до 16-годишна възраст: „постигане на минималните стандарти за образование, за владеене на български език, за възпитание и за социализация при условия и ред, определени със закон“.

Промени в трите власти

И в тази версия броят на депутатите остава 120.

С новата формулировка на чл. 93 обаче отпада законодателната инициатива на Съвета на прокурорите, като нови текстове могат да предлагат само депутатите и Министерският съвет.

Чл. 98, пък замества цяла една глава, посветена на омбудсмана. Сега в основния закон единствено се посочва, че НС избира обществен защитник и други текстове регламентират правомощията и дейността му.

Запазена е конструкцията на съдебната система с 5-годишни мандати на „тримата големи“ (главният прокурор и председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд) и със Съдебен съвет на съдиите с 15 членове и Съдебен съвет на прокурорите с 11 членове.

Запазва се и решението всякакви следващи промени по линия на Конституцията да могат да се правят от обикновено Народно събрание, а ВНС да се саморазпусне след приемането на проекта.

Индивидуалната конституционна жалба придобива реална форма в чл. 161 ал. 3, според който КС „след изчерпване на всички средства за защита се произнася по искания на гражданин или юридическо лице за установяване на противоконституционност на закон, с който са нарушени техни права и свободи“

Кой подписа?

Виждат се и подписите на подкрепилите проекта депутати.

Сред тях са почти всички народни избраници от "Воля" на Веселин Марешки, както и самият лидер на партията.

Събраните подписи са 127, но за свикване на ВНС ще са нужни 160.