Повечето от нас срещат тъмнината само когато затворят очи, а за някои тя е всичко, което някога ще могат да видят. Мислим си, че в нея трудно ще се докоснем до културата, защото повечето нейни форми са визуални. Често забравяме, че красотата е навсякъде около нас и не е нужно само да гледаме, а да можем да я „видим“ чрез всички други сетива и във всички други нейни форми и най-вече да я усетим чрез сърцата си.

Пътят до сърцето на незрящите хора в България намира русенското сдружение „Стенд Арт“, което създава първата постановка за хора с нарушено зрение у нас. Казва се „Гара любов“, а премиерата ѝ се състоя в дунавската ни столица.

Една гара, различни светове, различни времена

„Нямахме никаква идея откъде да тръгнем, когато започнахме, но нашите партньори от Съюза на слепите в Русе ни помогнаха страшно много да избистрим идеята. Ние проведохме с тях множество срещи, в които разговаряхме за това какво тях ги вълнува, какви теми са им интересни, какво биха искали да изживеят, когато влязат в театъра.“, разказва председателят на „Стенд Арт“ Ваня Георгиева

По думите на зам.-председателя на „Стенд Арт“ Ивелин Пъшев проектът изпълнява две основни цели – да направи театъра по-достъпен и по-адаптиран за незрящите, а в същото време да може да постави зрящите в обувките на слепите и те да могат да съпреживеят заедно с тях този постановка.

Снимка: Личен архив

„Действието в спектакъла се развива на една гара, където се преплитат историите на различни хора, като общ мотив в тях е любовта. Повествованието се случва на две плоскости- едната е въображението, а другата е реалният свят, които също се преплитат. Преплитат се и различни времена.“, разказва още Ваня

Театър, но не на сляпо

Екипът нарича постановката „театрално преживяване“, защото той всъщност не представя нищо на зрението, а използва всички останали човешки сетива- слух, обоняние, осезание, допир. Основното сетиво, на което е заложено в спектакъла е звукът, който дава на публиката усещането, че наистина е на мястото, където се развива действието.

Постановката може да се преживява както от незрящи хора, така и от зрящи, но условието е по време на нея тези, които виждат, да са лишени от зрителните си способности. Когато хората влязат във фоайето на театъра им се поставя превръзка на очите и те преминават през интересен докато стигнат до гара „Любов“.

Снимка: Личен архив

Според председателя на сдружението това е първото препятствие, първият начин, по който те започват да се чувстват неудобно и да си представят как се чувстват онези от нас, който са лишени от това сетиво.

„Това е може би едно от най-силните преживяния преди самия спектакъл. Вече когато започне всичко, то само утвърждава това тяхно усещане, че нещата съвсем не са такива, каквито те си ги представят, че има един свят на въображението, който е много по-богат от всичко това, което виждаме ние с очите си.“ допълва още тя

Смях и сълзи

Това преживяване се оказва толкова прочувствено и ценно за слепите, колкото и за хората, които не са лишени от това сетиво. Въпреки че спектакълът е весел, в края му по лицето на повечето хора се стичат сълзи.

Снимка: Личен архив

„Много от тях си признаха, че както са се смеели, така са и плакали. Някои от тях казаха, че не искат да свалят превръзките и искат да задържат още малко този миг, в който сякаш света е лишен от всички онези неща, които не са толкова стойностни“, разказва Ваня.

А Ивелин споделя, че докато са се вървели  към залата, една жена му казала: „Знаете ли, аз съм тук да се преборя със страховете си. Мен ме диагностицираха с глаукома“.

Искат да споделят опита

Екипът е подготвил и малък наръчник, в който е описан целия процес от неговото начало до самото представление. „Ние сме готови да споделим опита, който имаме, с всеки, който желае да изследва един по-различен театрален свят, в който визуалният елемент отсъства.“ заявява режисьорът на постановката Ивайло Ненов.

Ивелин, Ваня, Ивайло и Кристина Георгиева, по чиято идея е "Гара любов" се надяват скоро това преживяване да обиколи и други градове в страната, като за момента те са планирали посещения в София, Варна и Пловдив.

А за работата с незрящите Ивелин споделя, че тя не е тъжна, защото те са страхотни и имат невероятно чувство за хумор и ирония. По неговите думи много хора избягват думите "сляп" и "виждам", докато те не го правят. „С думата "виждам" те изразяват как усещат света.“