България е против „ескалирането на военните мерки“, преди да бъдат използвани всички дипломатически средства за разрешаване на напрежението по руско-украинската граница.
Това заяви министърът на отбраната Стефан Янев в отговор на парламентарен въпрос относно възможността за разполагането на допълнителни военни части на територията на България и изпълнението на съюзните ангажименти в рамките на плановете за „засилено предно присъствие“ по източния фланг на Алианса.
Янев подчерта, че политическото и военното ръководство на МО следи развитието на обстановката, използвайки всички канали за информация в съюзен и национален формат.
"Извършват се всички необходими дейности за анализ и оценка на обстановката. Участваме активно в консултациите на всички нива в НАТО", заяви Янев, цитиран от БГНЕС.
„При необходимост, породена от промяна в средата и ескалация на обстановката, Министерството на отбраната ще предложи на Министерски съвет опции за вземане на решения от компетентните български власти, включително и от Народно събрание“, посочва още министърът на отбраната.
На въпрос каква е официалната позиция на МО относно непосредствените рискове за България, произтичащи от агресивните действия на Русия в региона, Стефан Янев отговори: „Към момента не съществува национална позиция, приета от Министерски съвет, тъй като към момента вариантите за отговор на НАТО по нарастващото напрежение по границите Украйна с Русия се обсъждат на военно-техническо ниво. Евентуално окончателно съюзно решение ще изисква официална позиция, която ще бъде съобразена с резултатите от този процес."
Министерството на отбраната разглежда нарушения баланс на силите в Черно море, засиленото военно присъствие и военни учения на Русия по границата с Украйна, продължаващата милитаризация на незаконно анексирания кримски полуостров от страна Русия, както и нарушаването на свободата на корабоплаване в района на Керченския проток и Азовско море като сериозни фактори, които влошават средата за сигурност.
Стефан Янев припомни, че на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. бяха приети следните мерки във връзка с нарасналата руска заплаха: мерки за повишаване на сигурността (Assurance Measures) и мерки за адаптиране на Алианса (Adaptation Measures), които дефинират действията на Алианса. Те са адаптирани към съответните региони и заплахи, като целят гарантиране на сигурността на всички съюзниците по целия източен фланг.
В рамките на „засиленото предно присъствие” на територията на Полша и балтийските държави бяха разположени четири многонационални батальона. Малко по-различна е ситуацията в нашия регион.
"Aдаптирано предно присъствие" в Черно море
„В района на Черно море, отчитайки географските дадености и националните възприятия на съюзниците за непосредствена опасност от евентуални директни агресивни военни действия от страна на Русия, бяха приети пакет мерки за „адаптирано предно присъствие” в района, фокусиран основно върху морския и военновъздушен компонент, с елементи от сухопътния компонент на силите. Възпиращият ефект от тези мерки се базира основно на създаване на условия за по-видимо присъствие на НАТО в региона на Черно море и повишаване на капацитета и оперативната съвместимост на съюзниците чрез провеждане на учения с участието на съюзнически сили“, заявява Стефан Янев.
Според него България активно участва в прилагането на пакета от седем основни мерки за „адаптирано предно присъствие“ в Черно море. Сред тях влизат повишаване интензивността на съвместната подготовка на въоръжените ни сили с останалите съюзници; участието ни с щабни офицери и афилиирани подразделения към Щаба на Многонационалната бригада ”Югоизток” в Крайова; активният ни принос във военновъздушни съюзнически тренировки и създаване на условия за усилване на мисията Air Policing, подписването на Протокол за изменение на споразумението между Правителството на Р България и правителството на Румъния относно презгранични операции за Air Policing.
